Коментар от Петър Чолаков:

Конфликтът между България и Република Северна Македония се задълбочава. По повод сигналите, че българите в съседната държава все по-често са обект на атаки и дискриминационно отношение заради етническото си самоопределение, президентът Радев обсъди с българските служби за сигурност "предприемането на съвременни мерки за адекватна защита на правата на българските граждани зад граница". Реакцията на Скопие не закъсня - президентът Пендаровски обвини Радев в намеса във вътрешните работи на Северна Македония.

Какво цели българският президент?

Строго погледнато, намеса във вътрешните работи няма. Както показва внимателният прочит на съобщението, подготвено от пресцентъра на президентството, срещата на Радев с шефовете на службите е имала за предмет правата на българските граждани - така гласи точният цитат. Нормално е българските институции да полагат грижи за защитата на правата и законните интереси на българските граждани, където и да се намират по света. Нещо повече - българската държава е длъжна да прави това.

Разбира се, срещата показва, че загрижеността на президента Радев е насочена и към етническите българи в Република Северна Македония. В края на 2020-а президентът на практика се обяви за вето на членството на Република Северна Македония в ЕС. Освен, че поиска нов анекс към Договора за приятелство и добросъседство (2017) между София и Скопие, Радев заяви, че "нашите братя в Република Северна Македония трябва да станат членове на ЕС", ала след като положат усилия за "изкореняване за антибългарската реторика" и признаят "обективната историческа истина".

Публичното оповестяване на срещата на държавния глава със службите по повод накърнените права на етническите българи е предназначено главно за вътрешнополитическа употреба. Като се отчетат обществените настроения у нас (през 2020-а 84 процента заявиха, че София не трябва да "пуска" Скопие в ЕС, докато не се изгладят спорните въпроси), ходът на Радев изглежда обслужва заявката му за втори президентски мандат.

Безкомпромисно отстояване на българския национален интерес

Дали България трябва да даде зелена улица за членството на Северна Македония в ЕС, кога и при какви условия - тези въпроси ще имат ключова роля и в дебатите за парламентарните избори. Президентът Радев се ангажира с отхвърлянето на модела ГЕРБ-ДПС, а президентската институция има претенцията да бъде своеобразен лидер на всички, които искат друг, алтернативен политически модел, базиран на спазването на установения в конституцията и законите правов ред.

Само че, макар президентството да критикува кабинета "Борисов 3" за външната му политика спрямо Скопие, по същество позицията на двете институции не се различава: безкомпромисно отстояване на българския национален интерес, дори ако това (както видяхме) да означава едно немного красиво, неспортсменско препъване на съседите на прага на обединена Европа.

Езикът на омразата към етническите българи в Република Северна Македония е факт: в учебниците по история там все още се говори за българите като "татари", "окупатори" и "фашисти". Официално българско малцинство няма.

Междувременно започна първият етап от преброяването на населението в Република Северна Македония (последното бе преди 19 г.). Начинът, по който то ще бъде извършено може да има огромни последици, особено ако се допусне безпрецедентно етническо и религиозно профилиране.

Дали за българите в Северна Македония няма да стане и по-зле?

Може да се възрази, че твърдата позиция на София спрямо членството на Скопие в ЕС е нагнетила още повече обстановката там, давайки храна за антибългарските емоции и настроения. Вижте сръбския президент Вучич, ще кажат някои - предаде на македонците 4000 ваксини против Ковид-19 и някои в Скопие побързаха да го сравнят със самия месия, с Исус Христос. Хвала, ето така се печели влияние, не с ултиматуми!

Дали обаче фактът, че България първа призна през 1992-а независимостта на Македония, дали тези над 70 хилуди български паспорти, които македонски граждани получиха от София, или пък хилядите студенти от Република Северна Македония, които се изучиха в нашата страна, наклониха везните в наша полза? Дали помогнаха да спечелим сърцата на съседите? Станаха ли братята по-близки? 

Инатът, който София прояви по спорните въпроси със Скопие, блокирането на членството на Република Северна Македония в ЕС, са неразбираеми за повечето европейци, но не са нито напълно ирационални, нито неочаквани.

Исторически факти, митове и травми

В момента отношенията между двете държави се намират в задънена улица. В Северна Македония започна публичен дебат сред политическия елит за отношението към София. Чуват се много остри гласове спрямо България, но има и такива, като този на бившия премиер Любчо Георгиевски, които настояват Скопие час по-скоро да направи големи отстъпки спрямо София. Неговото мнение обаче е по-скоро глас в пустиня, то бе подложено на унищожителни критики.

Времето работи в полза на София, стига само тя да не се отказва от заявените позиции - рано или късно Скопие ще отстъпи, ще кажат някои. Може би са прави. Но ако това не се случи, дали България няма да загуби и немногото истински приятели, които все още има в Северна Македония? И тук трябва да се запитаме дали идеалите - понякога - не се защитават по-добре с безшумните маневри на тихата дипломация, вместо с топовни салюти, гръмки слова и показност.