Румен Радев успяваше досега да се хареса по малко във всички посоки – ще спомене нещо за вредата от санкциите срещу обкръжението на Путин, но веднага след това ще декларира вярност към НАТО. Ще се конфонтира на думи с т.нар. модел #Кой и неговия символ – Делян Пеевски, но веднага след това ще се откаже от светлината, за която сам призовава. Президент без реална власт по конституция, без амбиция да блести с ярки позиции, но пък изглеждащ по-сдържан на фона на останалите – това беше Радев досега. След посещението си в Русия и срещите с президента Владимир Путин и премиера Дмитрий Медведев, Румен Радев вече зае недвусмислена позиция – той иска да бъде новият Георги Първанов, т. е. носителят на руския интерес в българската политика.

Проблемът му е, че не може да бъде това. И то не заради наличие или липса на определени качества, а защото властта е на отсрещния тротоар – в кабинета на министър-председателя Бойко Борисов. Това му бе напомнено дори от Путин, който още в първите си думи на срещата обяви, че „след няколко дни ще имаме удоволствието да посрещнем премиера на България и да продължим с него тези дискусии“. Така новината за предстоящото следващата седмица посещение на Борисов в Русия измести новините от разговорите на Румен Радев с Путин и Медведев. А новините бяха две – първо, Радев вижда развитието на отношенията между България и Русия единствено чрез възраждането на т. нар. Голям шлем с руските енергийни проекти; и второ, Радев поиска да бъде част от процеса на уговаряне, рестартиране и реализиране на тези проекти. Поиска т.е. да разшири властовото си поле и да заиграе ролята, която играеше Първанов.

Какво каза Радев в Русия

Президентът обяви, че основната му цел в Русия е „възстановяване на диалога на най-високо равнище“ и че е „трудно да говорим за доверие след три спрени мащабни проекта, в условия понякога на остро противопоставяне между Европейския съюз и НАТО от една страна и Русия - от друга. В условията на санкции, на ограничителни режими, както и след недалновидно политическо говорене през последните години“...

Преведено на ясен политически език, това означава, че Радев обвинява за проблемите с Русия българските власти – че спрели АЕЦ „Белене“, „Южен поток“ и „Бургас-Александруполис“; обвинява ЕС и НАТО – че не аплодират незаконното завземане на чужди територии; обвинява и предшественика си Росен Плевнелиев – че бе единственият политик на високо равнище, който говореше открито за руската дезинформационна кампания, включително и срещу България.

Румен Радев призова за директни доставки на руски газ до България след прекратения заради несъответствие с правилата на ЕС „Южен поток“ - „да го наречем „Български поток“, предложи Радев.

АЕЦ "Белене"

Той призова и за рестарта на АЕЦ „Белене“. В същото време ТАСС цитира анонимни източници от делегациите, според които в документите на Радев и Путин пишело, че „до месец българското Министерство на енергетиката е длъжно да представи на руската страна варианти за използване на оборудването за АЕЦ „Белене“. В София доклад с такива варианти вече е внесен в Народното събрание, а Министерският съвет официално предложи на парламента да отмени мораториума върху проекта, гласуван през 2012 г. Правителството на Борисов вече преговаря с Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) за продължаване на проекта. Обещанията са това да стане без държавни гаранции и без ангажименти за гарантирана цена на изкупуване на тока. От Москва Радев напомни, че „съживяването на проекта предполага и руско участие“.

Така хиперактивното поведение на Румен Радев в Русия заприлича не само на заявка за трайно и централно позициониране в руския поток на българската политика, но и на нещо много по-конкретно. Възможно е посещението му да е тясно координирано с премиера Бойко Борисов, който също се обяви за възобновяване на АЕЦ „Белене“. За избирателите и на двамата е по-комфортно първо Радев да бие тъпана, а после Борисов тихо да свърши работата. Възможно обаче е и друго – волно или неволно, Радев да се е оказал част от руската игра на натиск преди посещението на Борисов – да му припомнят някои неща, най-малкото да изместят центъра, около който той винаги опитва да балансира. И от двата варианта изводите не са приятни – в първия ще имаме президент, който се изолира напълно от властта по европейските теми, но е склонен да помага на източния фронт. Изводите от втория дори не са за споменаване.