Той е всестранно развита личност - психиатър, поет, а през 1990-те години и водещ политик. За мнозина в Босна и Херцеговина той просто е военнопрестъпник и медицински случай. Радован Караджич е отговорен за най-тежките военни престъпления по време на продължилата почти четири години (1992 – 1995) война в Босна и Херцеговина.

Съгласно обвинението, 73-годишният днес Караджич е отговорен за геноцида над 8000 мюсюлмански мъже и младежи в Сребреница. Освен това е обвинен в престъпления срещу човечеството - и по-конкретно в прокуждане, убийства и изтезания, както и за нарушаване на военното право при обсадата на Сараево.

Радован Караджич е роден в едно село в Черна гора, но от 15-годишна възраст живее в мултикултурния навремето югославски град Сараево. Той произхожда от семейство, в което обаче има и четници. Четниците са националистически сръбски екстремисти, които се застъпват за Велика Сърбия. През Втората световна война четниците са били на страната на Вермахта, но са победени от партизаните-комунисти на Тито. 

"Бойният дух на сърбите"

След като завършва училище в Сараево, Караджич следва медицина. Специализира една година в Колумбийския университет в Ню Йорк и впоследствие създава психотерапевтичен кабинет в град Пале, където живеят предимно сърби. Преди това той се прочува и като поет. "Превръщането на тази разностранна личност в политик с дълбоки националистически убеждения е някакъв феномен", казва познавачът на Балканите Франц-Лотар Алтман. Националистически му възгледи се откриват и в неговите стихове, в които той говори за "бойния дух на сърбите". След което идва запознанството му с писателя-националист Добрица Чосич, който много му повлиява.

Не е обаче само Чосич, който оказва влияние над Караджич - той се запознава и с бившия сръбски президент Слободан Милошевич, който също беше изправен пред Хагския военен триунал, но почина през 2006 година преди да бъде произнесена присъдата срещу него. През 1980-те години Караджич се запознава и с Момчило Крайшник, с който по-късно се сближава по партийна линия. Крайшник също е осъден от трибунала в Хага на 20 години затвор за военни престъпления. Двамата влизат в полезрението на правосъдието заради злоупотреба с обществени средства. Кардажич обаче е оправдан, защото неговата Сръбска демократическа партия влиза във властта в Босна и Херцеговина след демократичните промени в Югославия през 1990 година. Самият Караджич става председател на партията.

Мюсюлманинът като "враг"

По това време национализмът е широко разпространен в цяла бивша Югославия. Словенците, хърватите и другите народи се чувстват потиснати от Белград и искат да се отделят от общата федеративна държава. Босна и Херцеговина - също. Сръбските политици естествено не искат да допуснат подобно нещо. Тяхното мото гласи: "Там, където живее и един сърбин, е Сърбия". 

На 1 март 1992 година босненците и хърватите гласуват на референдум за независима Босна и Херцеговина. Сърбите бойкотират гласуването. Месец по-късно избухва войната. В населените предимно със сърби региони още преди това е създадена Сръбска република, която по-късно е преименувана на Република Сръбска, и чиито първи президент става Радован Караджич. През следващите години са убити около 100 000 души, извършват се много престъпления - масови и систематични изнасилвания и прокуждания, стига се до клането в Сребреница, където са убити 8000 мюсюлмански мъже и младежи. Главнокомандващият сръбските войски генерал Ратко Младич е изправен пред трибунала в Хага като пряко отговорен за клането. През юни 1995 година ООН изостави без бой Сребреница, която по това време беше защитена зона, превърната в убежище за хиляди босненски вътрешни бежанци. 

Укривани в Сърбия

Дълго време след края на войната Ратко Младич и Радован Караджич се укриват в Сърбия. Караджич дори си променя идентичността - представя се за д-р Драган Дабич, пуска си брада и дълга коса, които променят външността му. "Очевидно той е имал много помагачи и симпатизанти, които винаги са го предупреждавали за поредния опит за неговото залавяне", казва Франц-Лотар Алтман. Но под силния натиск на ЕС, след 12 години той е арестуван в Белград, а по-късно е задържан и Ратко Младич.

На 24 март 2016 година Хагският трибунал за военните престъпления в бивша Югославия осъди Радован Караджич на 40 години затвор, в т.ч. за извършени престъпления срещу човечеството, геноцид и за обсадата на Сараево. Три години по-късно съдиите в Хага увеличиха присъдата му на доживотна. Тя е окончателна и не подлежи на обжалване.