Доколко важен е този процес за една от най-проблемните членки на ЕС и с какви трудности ще се сблъска българското общество? Анализ от Георги Папакочев.

Тежкият „двустепенен” изборен маратон през това лято финишира с парламентарния вот и българите биха могли да кажат най-сетне: „Достатъчно, изпитанието завърши!”. Едва ли обаче от малката балканска държава ще се чуе въздишка на обществено облекчение, защото трудното тепърва предстои. Безспорният победител ГЕРБ, който в изборната нощ чу очакваното „Кралят е мъртъв, да живее кралят!”, предстои не само да влезе в управлението с летящ старт и да се учи на него в движение поради кризисната икономическа обстановка, налагана от рецесията в страната и глобалната икономическа криза, но и да възстанови поне частично доверието на европейските партньори към все още най-бедната и корумпирана членка на ЕС.

Очистителната сила на вота

Главоломната загуба на БСП, която оглавяваше досегашната управляващата тристранна коалиция, предизвика толкова силен шок сред бившите комунисти, че в изборната нощ те най-сетне признаха, макар и със скърцане на зъби, че основна роля в техния, а и на другия партньор от „тристранката” провал в крайна сметка изиграха непремерените и недопустими от европейска гледна точка изказвания на лидера на ДПС Ахмед Доган в хода на предизборната кампания. Така освен всичките провали на досегашното управление, то трябваше да понесе и последствията на „приятелския огън”, който умишлено или не изпрати едните в опозиция, а другите – зад оградата на българския парламент.

Тревожен, естествено, е и стабилният изборен резултат на крайните националисти от „Атака”, чиито като цяло ксенофобски тези и лозунги все по-често се репродуцират буквално и от други политически формации, като например фамозната РЗС, чийто тон по отношение на турското малцинство в страната е в пълна хармония с политическите тромпети на „Атака”. Напук на социологическите прогнози, изборите изненадващо поразчистиха политическия „калабалък” в България, макар и да оставиха след себе си доста горчив вкус в устата на избирателите и европейските партньори на страната.

Предизборни „рекорди”

Всъщност едва ли можеше да се очаква и нещо по-различно, след като българите в продължение на месеци наблюдаваха с омерзение жалките политически „маймунджулъци” в предишния парламент и около изборите – поява и сублимиране на странни депутатски групи, възникване на партии „мюрета” /изкуствени патици/ като неясни политически субекти с още по-неясни задачи, поставени им от заможни кукловоди в сянка, опити за проникване на откровени престъпници в законодателната власт пряко от подсъдимата скамейка, наивно глуповата партийна пропаганда и... вездесъщият ваксаджийски пропаганден метод за очерняне на политическия не опонент, а противник, враг.

Тазгодишните избори за първи път така ярко бяха оцветени от наченки на истински етнически екстремизъм, при който разтърсващите предизборни „изповеди” на известен партиен лидер за представите му, свързани с механизмите на властта и корупцията, радикализираха както неговите избиратели, така и отколешните му яростни противници сред националистическите кръгове, а и вече не само тях. Което принуди час по час президента и досегашния премиер с вопли да призовават по медиите към етническа толерантност и спокойствие.

Реалността ще засенчи бързо еуфорията

Оказа се, че купуването на гласове и другите „хитринки” за осигуряване на т.нар. ”контролиран вот” на избирателите могат спокойно да наредят България високо в европейската класация за рекордите на Гинес. Най-тъжното е, че българинът е докаран дотам в своята сиромашия, че е готов да продаде гражданската си съвест за дребна сума, замразено пиле или платена сметка за вода или ток. Подобно на наркоманите, които гласуват контролирано за безплатна доза-две наркотик, много групи местни избиратели демонстрираха готовност да продадат всичко единствено за своето физическо оцеляване и евентуално работно място. Изборният туризъм, характерен единствено за България, и този път постигна завидни висоти.

Така или иначе задушена от икономическата рецесия и многобройните „батаци” в държавата, еуфорията на победителите във вота ще премине обидно бързо, за да отстъпи място на тъжните реалности в малката балканска държавица. От това как ще подходят към тях новите управляващи зависи не толкова представянето им във властта, а връщането на доверието и нормалността сред българското население. Задача сложна, тежка и много деликатна. Казано иначе - радост в мъка, мъка в радостта.