ДВ: Г-жо Попова, с какво успяхте да предизвикате нападателните реакции на медии на депутата Делян Пеевски? Достигнахте ли в разследванията си за собствеността на дружествата, чрез които той направи дарения на различни болници, до някакви позорящи го факти?

Попова: Поводът да изригнат медиите на Пеевски беше моя публикация в сайта „За истината“, която само идентифицира, че има проблем с даренията на депутата от ДПС. Както знаем, заглавието на един журналистически материал ориентира хората в морето от информация и привлича внимание, често много по-голямо, отколкото името на автора. В случая бях извела като заглавие най-важния въпрос на текста, а именно: „Кой дарява от името на Пеевски“. И той постигна ефект далеч над очакваното. Още преди реакцията на въпросните издания бях решила да продължа разследването си, защото разбрах, че съм попаднала на вярна следа. А тя води до едно от публичните дружества на депутата - „Интръст“ ЕАД, управлявано от 79-годишен бивш агент на ДС, който е управител и на „Телеграф медиа“ ЕООД.

А фактът, че дарения, направени от акционерно дружество, се представят като лични дарения на Пеевски, сам по себе си е позорящо обстоятелство, най-малкото защото заблуждава общественото мнение, да не кажа по-тежка дума. А дали чрез тези дарения са изпирани пари или са нарушени други закони, може да бъде доказано единствено с проверка на компетентните органи, за което настоявам и в двете публикации по темата. Но и така се вижда, че нарушаване на закона има, ако Делян Пеевски се разпорежда с финансовия ресурс на търговското дружество, въпреки че като народен представител има право единствено да притежава дяловия му капитал и да получава дивиденти.

ДВ: Възможно ли е искания за достъп до обществена информация към болниците, получили даренията, да пречат на лекарите в тях да си вършат работата, както пишат въпросните издания? Те твърдят, че имат сигнали от самите лекари.

Попова: От продължението на разследването ми, публикувано в сайта „За истината“ на 30 април, става ясно, че писмени запитвания за даренията на Пеевски са направени единствено до директорите на две болници в страната - Александровска в София и МБАЛ в Пазарджик, и то с един-единствен въпрос: коя е фирмата-дарител? А отговор досега получих единствено от Университетската болница в столицата, която отказа информация под претекст, че е конфиденциална и не попада в обсега на ЗДОИ. Така че всеки може да си направи изводите за лавината от писма, залели болниците в страната, както се твърди в редакционните публикации на въпросните издания.

ДВ: Как гледате на разбирането, че в ситуация на бедствие всеки благотворителен жест е ценен сам по себе си и не бива да бъде поставян под съмнение и обезкуражаван?

Попова: Не може да се поставя под съмнение благотворителността, предизвикана от милосърдие, емпатия и други подобни чувства - това е ясно. А Бог не си води отчетност за това кой колко е дарил - пред него всеки жест, и малък и по-голям, има еднаква стойност. Но депутатът от ДПС беше издигнат от някои медии на пиедестал, струва ми се. Дори го нарекоха „благодетел на нацията“. Това предизвика обратен ефект в обществото и в социалните мрежи и хората съвсем естествено започнаха да се питат откъде са парите на Пеевски, особено в контекста на фалита на „Лафка“ и на информация от медиите, че негови фирми са задлъжнели със стотици милиони левове.

ДВ: Вие сте журналист с дългогодишна практика, преминала основно в БНР. Как понесохте квалификациите по Ваш адрес от типа на „журналист на повикване“, „пионка, маскирана под паравана на журналистиката“, „платено перо на олигархията“… Чувствате ли се засегната - или вече имате изградена защита срещу враждебната реч?

Попова: Мисля, че никой няма изграден имунитет срещу враждебната реч. Когато нападате един човек в гръб, това означава, че се страхувате от него и нямате доблест да влезете в открит спор с него по принципни въпроси, каквито са тези, свързани с даренията на Пеевски.

ДВ: Чувствате ли се като опълченец на страната на изданията на Иво Прокопиев във войната им с изданията на Пеевски? Има ли въобще такава война или това е фалшива конструкция, която крие действителните противоречия в нашата медийна среда?

Попова: Чувствам се като опълченец на страната на истината и нека това не прозвучи плакатно и самохвално, защото в битки премина цялата ми професионална кариера. А човек не може да ги води постоянно, без да има кауза. В името на какво иначе - на ниските заплата и хонорари, които получавах като кореспондент на „Хоризонт“? Или на висенето по съдебни зали години наред заради съдебните процеси, през които преминах? С господин Прокопиев не съм се срещала никога, не знам дали той е чувал за мен. В „Дневник“ имам малък брой публикации, но не съм кореспондент на вестника - канена съм като автор.

За съжаление не мога да отговоря на въпроса има ли реална война между изданията на Пеевски и Прокопиев или става дума за фалшива конструкция, зад която се крият истинските противоречия в нашата медийна среда. Но за нейното качество говори мястото на България в класацията на „Репортери без граница“ за свободата на словото. Причините за отровената медийна среда у нас, за фалшивите новини и за все по-острия дефицит на разследващи журналисти и репортери, които не се страхуват да задават точните въпроси към властта, са свързани не само със собствеността на медиите, но и с други проблеми като автоцензурата и допустимия праг на компромиси, който трябва да има всеки колега. И с още много други неща, които са тема на отделен разговор.

ДВ: Ще ни припомните ли предишни случаи от Вашата кариера, когато е имало подобни атаки срещу Вас?

Попова: Обект на подобно публично обругаване станах в началото на 1990-те, когато вестник „Синя поща“ - седмично общинско издание на СДС, намираше половин година поводи във всеки свой брой да излиза срещу мен с жалки пасквили и с квалификации, които ми е обидно да изброявам. По-късно разбрах, че един от авторите им е бил сътрудник на Шесто управление на ДС. А поводът за атаката беше мое разследване в радио "Стара Загора", което показа с един прост пример върху колко гнили основи започнахме да градим демокрацията у нас.