Историята се повтаря, а развоят на повтарящите се събития обичайно е все същият, смята коментаторът на "Ди велт"  Михаел Щюрмер и припомня някои типични според него примери:

Споровете по въпроса какви поуки предлага историята на настоящето са вечни. Една тенденция обаче се откроява много отчетливо през последните два-три века, а отскоро - и по южните брегове на Средиземно море: когато се случи много млади мъже да нямат нито работа, нито някакви отговорности, нито семейство или перспективи за бъдещето, се стига до революция. Тя започна в Тунис, продължи в Египет и в Либия, бушува в момента в Сирия. Това, което ще последва след незавършената "Арабска пролет", ще бъде от съдбоносно значение за арабския регион в много по-голяма степен, отколкото за Европа.

Има ли ги предпоставките за революция?

Но и в Европа нещата не изглеждат много добре, изглеждат само по-различно, тъй като напрежението е смекчено от социалната система и възможността за намиране на по-добър поминък в рамките на Европейския съюз. Само че съдействието от страна на държавните каси спада, масовата безработица расте, а към политиците се отправят очаквания, които изглеждат неизпълними.

Това не ви ли звучи познато? Не ви ли напомня за 14 юли 1789 г., когато стотици безработни млади хора щурмуват Бастилията, когато падат глави и революцията започва своя кървав танц? Същият ден цената на хляба достига незапомнени от столетия върхове - заради съсипаната от порои реколта. Държавата обаче е потънала в дългове, благородниците и духовенството не плащат никакви данъци, а третото съсловие е изпълнено с тревоги за бъдещето си. Оттам нататък следват 25 години Гражданска война и война в Европа.

Когато младите тръгнат...

През 1830 драмата се завръща - революцията се повтаря, държавите се олюляват. През 1848 из Европа преминава следващата вълна от въстания, отново предизвикани от глада, липсата на работа, превисоките лихви и края на инвестициите - последната от старите аграрни кризи, първата от новите кризи на капитала. Маркс отговаря със своя "Капитал", Бисмарк - с въвеждането на коренно нова система за социално осигуряване. Дали към това не се прибавят автоматично и катастрофите от времето между войните?

Наблюдавайки маршируващите кафяви униформи тогавашният британски посланик в Берлин сър Хорас Ръмболд заявява: "Безнадеждно е. Това е движение на младите хора". Миналото не се повтаря. Но въображението на събитията е неограничено, респективно - и гневът на младите мъже.

АГ, ДПА, ДВ, М. Щюрмер, Б. Михайлова/ Редактор: Б. Рачева