1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Различните шансове на Лукас и Мехмед

В. Спасовска27 март 2014

Шансовете на младежите с турски имена да бъдат взети на стаж се оказват далеч по-скромни от тези на германците, сочи актуално проучване. А това е не само несправедливо, но и нерентабилно, коментира Верица Спасовска.

Снимка: Fotolia/Marco2811

Ако искаш да те приемат за стажант в Германия, е много по-добре да се казваш Лукас, отколкото Мехмед. Данните са от актуално изследване, което за първи път недвусмислено показва как се чувстват много млади турци в Германия - дискриминирани. В надпреварата с еднакво квалифицираните млади германци турците нямат много шансове, защото стереотипните представи на работодателите функционират винаги така, че те дават предимство на собствените си групи при взимането на кадрови решения. Респективно младите турци трябва винаги да са малко по-добри и да полагат повече усилия от германските младежи, за да разчитат на равен старт на трудовия пазар.

Т.е. чувството, че са дискриминирани, не е измислено. Проучването доказва черно на бяло, че младите турци не са равнопоставени с германските си колеги. И е свидетелство за провала на така широко прокламираната култура на гостоприемство в Германия. Не на последно място това отношение е и нерентабилно за една страна, която има спешна нужда от специалисти.

Германия търси специалистите в чужбина

Парадоксално, но факт - германската икономика търси висококвалифицирани специалисти в чужбина, а не използва човешкия потенциал вътре в страната. Както е добре известно - обществото застарява и има остра нужда от млади кадри. За да ги привлекат в Германия, политиците полагат усилия за признаването на чуждестранните дипломи. Освен това в бъдеще сътрудниците на службите по чужденците ще бъдат обучени специално, за да се отнасят по-дружелюбно към негерманците. Всичко това е правилно. Но погледът към чужбина не бива да измества вниманието спрямо собственото население.

Анонимното кандидатстване "помага" само до времеСнимка: picture-alliance/dpa

За да допринесат за установяването на повече равенство, авторите на проучването правят редица смислени предложения: анонимно кандидатстване за работа, интеркултурно обучение на преподавателите, сертифициране на т.нар. смесени предприятия с особено висок брой сътрудници с чуждестранни корени. Всички тези предложения са в правилната посока. Но опитът с анонимното кандидатстване за работа показва, че то е в сила най-късно до първото интервю. Въпреки това трябва да се положат всички усилия за преодоляване на предразсъдъците.

Успяват само най-добрите

Изследването може да допринесе за подхващането на обективен обществен дебат за интеграцията в Германия. Работодателите, които не дават шанс на младите турци, би трябвало да се запитат дали не проиграват потенциала в страната. Медиите също са длъжни да участват - те не бива да представят хората с чуждестранни корени като заплаха за трудоспособното германско население, а като неизползван потенциал. Само тогава ще се промени и гледната точка на германското общество.

Верица СпасовскаСнимка: DW/P. Henriksen

Какво означава всичко това за Мехмед, който трябва да кандидатства много по-често от германския си конкурент, за да получи желаното място за обучение? Той трябва да заложи на очакването, че и гледните точки се променят. Дори да трае дълго. А паралелно трябва да докаже, че по-слабите стартови шансове на германския трудов пазар са преодолимо препятствие. Свидетелство за това са многобройните примери за успех на хора с чуждестранни корени. Те също са част от германската действителност.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ