1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Разместване: как Слави и ДБ превземат територии

14 май 2021

Признаци за сериозно разместване в българската политика: Слави Трифонов и "Демократична България" превземат територии на ГЕРБ и БСП. А най-ясният белег за наместването на Трифонов в център-лявото е съюзът му с Радев.

Слави Трифонов
Слави ТрифоновСнимка: TV/Handout/REUTERS

Коментар от Даниел Смилов:

Най-значимият факт при съставянето на новото служебно правителство беше една заявка на президента Румен Радев, която на практика никой не оспори: че то представлява и левицата, и десницата, и центъра на българската политика. Но съставът на правителството прави тази заявка странна за мнозина: в него очевидно няма хора на ГЕРБ, нито пък може да се каже, че кръгът на Корнелия Нинова е особено представен. В крайна сметка Янаки Стоилов и Бойко Рашков не могат еднозначно да се разглеждат като хора на лидера на БСП. Тоест, дясната “голяма” партия не присъства, а лявата “голяма” партия присъства без проксита на лидера си в правителството. Въпреки това малцина биха заявили, че левицата и десницата не са представени в него.

Защо е така? Отговорът гласи, че второто служебно правителство на Радев не е толкова отражение на настоящата партийна система, колкото проекция на тенденциите в нея. А тези тенденции са основно две: БСП губи лидерството в център-лявото пространство, а ГЕРБ е на път да загуби лидерството си в център-дясното, като въпросът изглежда е кога точно ще стане това и по колко болезнен начин.

Слави, ДБ и новата партийна система

В лявото нещата изглеждат по-ясни. Там Слави Трифонов - ако изобщо при формацията му става дума за партия, а не просто за експериментално политическо шоу - вече получи сериозен шанс да стане водещ. Според екзитполовете на 4 април за "Има такъв народ" (ИТН) са гласували около 100 000 души от електората на ГЕРБ и 50 000 от този на БСП. Но по-важното е, че една трета от подкрепилите Слави бяха от негласуващите, а като цяло вотът му дойде от млади хора от градовете извън столицата. Това е електорат, който в европейските държави би клонял наляво, макар че в България БСП не е в състояние да го привлече. Трифонов мощно влезе в този сегмент и “столетницата” логично остана зад него на трето място.

В дясното подобни процеси също се случват, но по-бавно: ГЕРБ вече предаде лидерството в София на "Демократична България" (ДБ) и най-вероятно ще продължи отстъплението си и на изборите през юли. Според последното изследване на "Маркет Линкс" ДБ постига подкрепа от около 12%, което счупва “тавана”, достиган от “градската десница” в предишните ѝ формати.

Христо Иванов от "Демократична България"Снимка: BGNES

Проблемът и за ГЕРБ, и за БСП е, че ако продължат досегашната си политика, те няма да могат да обърнат тези тенденции: коловозът е дълбок и много ясно очертан. И двете партии страдат, защото са се превърнали в заложници на своите лидери, макар и по различен начин.

Казусът с Корнелия Нинова вече го разбират всички, освен самата тя. Бутайки БСП в нишата на национал-популизма (“консервативния социализъм” в нейната версия), тя отвори огромно пространство в център-лявото, където се намести Слави Трифонов - въпреки че той самият се определя като десен човек. Каквото и да мисли за плоския данък, Слави може да говори (и да пее) на млади хора, които милеят за нацията си, без да са путинофили; които са социално ангажирани, но не изповядват класовата теория и не са носталгични по социализма. Той декларира ясни проевропейски позиции и по този начин не плаши нито бизнеса, нито средния избирател, които не биха искали да видят страната си маргинализирана в (или, не дай Боже, извън) ЕС. Накратко: политиката на Трифонов (с всичките условности на този израз) и електоралният му профил приличат на еклектичния “трети път на европейската левица”, който я изведе до успехи при Тони Блеър и неговите последователи.

Най-ясният белег на разполагането на Трифонов в център-лявото е стратегическият му съюз с Румен Радев. Новите избори, служебното правителство - и двете са рожби на взаимодействието между президента и ИТН. Това взаимодействие може да е просто резултат от моментно съвпадение на интереси. Но може и да е по-трайно сдвояване.

Този тандем между Радев и Трифонов е и някаква надежда (оправдана или не), че лявото може да роди нещо повече в икономиката от политиката на проф. Румен Гечев. Вкарването на хора като Атанас Пеканов в правителството е намек, че дългоочакваната смяна на поколенията в икономическото мислене вляво е наложителна и може би е на път да се случи.

Румен Радев има нужда от преизмисляне на лявото дори и с оглед на предстоящите президентски избори. Той едва ли иска да влезе в тях като кандидат на все по-странна (и свиваща се) “консервативно-социалистическа” или “социал-консервативна” формация като БСП, която разчита основно на гласовете на пенсионерите и отблъсква младите и прогресивно мислещите с неприкрита ксенофобия и хомофобия. Появата на ИТН в тази обстановка се превръща в шанс за частична и инцидентна нормализация в център-лявото.

Вярно е, че самият Слави Трифонов не иска еднозначно да определи формацията си като лява или дясна, а себе си, както стана дума, смята за десен по много въпроси. Но също така е вярно, че той няма проблем да защитава каузи, които са близки на европейския тип левица: социално ангажирана, но също така внимателна по отношение на бизнес средата и икономическия растеж. Накратко: Трифонов може и да не е перфектната ляво-центристка опция, но на българския политически пазар той се оказва най-близкото до нея.

В център-дясното също текат трансформации, които са породени не само от появата на ИТН, но и заради все по-сериозното присъствие на ДБ. ГЕРБ отстъпва, като се превръща все повече в заложник и дори в бодигард на лидера си. Всеотдайната защита на партийния водач от триото Тома Биков, Дани Каназирева и Маноил Манев в комисията по “ревизията” може да се използва като метафора на ГЕРБ в настоящия момент. Гледката обаче е нелицеприятна и отблъскваща за периферията и колебаещите се избиратели. И затова настоящата политическа линия на тази партия е губеща. Ако ГЕРБ се явят на изборите през юли като защитник на “модела Борисов” (или на самия моделист), загубата им е в кърпа вързана. Със сигурност ще загубят също така, ако издигнат кандидат за президент от своите среди, който няма критична дистанция спрямо Борисов: подобен кандидат ще загуби тежко срещу Румен Радев, както стана с г-жа Цецка Цачева. И то по същите причини: хората ще гласуват против Борисов.

Имат ли ГЕРБ полезен ход?

Вярно е, че ГЕРБ правят опити да излязат от ситуацията, като извеждат на лидерски позиции политици с профил като от "Демократична България". И Даниел Митов, и Томислав Дончев произхождат от “градската десница”, близки са манталитетно до нея. Именно това са качествата, които изглежда обясняват лидерските им постове в ГЕРБ понастоящем. Но проблемите с тази стратегия са два. Първият е, че ако е толкова важно някой от ГЕРБ да има профил и манталитетно сходство с “градската десница”, не е ли по-добре да се гласува направо за представителите на ДБ, а не за някого, който прилича на тях? Второ - и по-съществено: промените в лидерството на ГЕРБ бяха предприети, за да не бъде направена основната смяна - на самия вожд. В този смисъл нямаме реално прехвърляне на власт в партията, а по-скоро пренареждане на някои пешки и офицери, за да остане царят по-добре прикрит.

Даниел СмиловСнимка: BGNES

Истината е, че ГЕРБ нямат кой знае какви ходове в тази ситуация. Ако започнат рязко дистанциране от лидера си в настоящия момент, това може да ги доведе до изборен колапс. Но ако не го направят, инерцията работи срещу тях и ги поставя в комичната и губеща позиция на защитник на незащитимото.

Един ход, който все още могат да изиграят, е да декларират подкрепа за десен кандидат за президент, който не само има профил като от ДБ, но и истинска, сериозна критична дистанция спрямо Борисов. За тази цел това трябва да е човек, имащ доверието на ДБ. Това всъщност е единственият начин ГЕРБ да демонстрира, че не е просто свита на лидера си, без да се разделя с него.

Описваните тенденции в лявото и в дясното може би не са съвсем видими заради предизборната пушилка и високия градус на емоциите. Но политиката не търпи вакуум - в опразнените пространства влизат и ще влизат нови играчи, особено ако “големите” партии са зациклили в защитата си на компрометирани тези или личности.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ