41-годишният Раша Карапанджа е професор в университета по икономика и право EBS във Висбаден. Макар да се шегува много, рядко се смее. Изглежда точно като професор, само без вратовръзка - смята, че тя е демоде. Но това, което според него никога не трябва да излиза от мода, е моралът в преподавателската професия.

Защо иначе един авторитетен професор по финанси, който работи в най-стария частен университет в Германия, а междувременно като гост-професор в Нюйоркския университет изнася и лекции по целия свят, ще се занимава със случаите на плагиатство в Сърбия? Защо се противопоставя на властимащите в старата си родина, където политиците все още контролират медиите, съдебната власт и - както изглежда - университетите?

"Можете да попитате същото и професорите, които разкриха плагиатството на бившия германски министър на отбраната Карл-Теодор цу Гутенберг", казва Карапанджа. "Това ми е работата”.

Расте ли в Сърбия памук?

Преди пет години Карапанджа публикува в сръбския портал "Пешчаник" данни за това как тогавашният кмет на Белград Синиша Мали е сътворил докторската си работа за приватизацията в страните в преход, преписвайки нашироко от други източници, без да ги цитира.

Той използвал документи на Агенцията по приватизация, която е ръководил преди това, но и научни текстове от други автори. Един от тях е доктор Стифанос Хайлемариам от Еритрея. “Мали буквално е преписал труда му, при това в лош превод." Сръбския политик дори го домързяло да преработи примерите, в които става за отглеждането на памук - култура, която е много важна за Еритрея, но в Сърбия не расте. "Можеше поне да замени памука с малини", казва Карапанджа.

Но Синиша Мали не кой да е. Богатият финансист е в много добри отношения със сръбския президент Александър Вучич, който от седем години управлява страната с желязна ръка. Многобройните скандали около Мали - за тъмни сделки, съмнително придобити имоти и дори насилие спрямо бившата му съпруга - почти не успяват да го засегнат. Той далеч не е единственият политик в Сърбия, обвинен в плагиатство. Група млади сръбски учени, преподаващи във Великобритания, поставиха под въпрос автентичността на докторските дисертации и на министъра на вътрешните работи, и на един от районните кметове на Белград, и управителия на Централната банка.

Наскоро стана известно, че министърът на вътрешните работи Небойша Стефанович - също приближен на сръбския президент - не е придобил законно своята диплома. Той бил "следвал" в лондонския филиал на частния сръбски университет "Мегатренд" - а Дойче веле още преди пет години разкри, че това т.нар. висше учебно заведение не е нищо повече от пощенска кутия. "Опозицията и критиците на властта - тези "елитаристи", не се интересуват от знанията, а само от академичните титли", написа по този повод Вучич в специална статия за правителствения вестник "Политика". "Формата трябва да бъде най-важното нещо, затова те са елитът, а ние, останалите, беззъбата паплач", отбеляза президентът иронично, защитавайки министрите си. И така приключи въпроса.

Оставките не са лесна работа

За разлика от други водещи политици от Сръбската прогресивна партия, обаче, министърът на финансите Мали не е придобил докторската си степен в някое съмнително частно висше училище, а в елитния Белградски университет. Комисия, ангажирана от университета, стигна до заключението, че Мали е преписал 14 процента от докторската си дисертация - нещо, което все още било допустимо.

Карапанджа се съмнява в независимостта на комисията. Нейните членове не са финансови експерти, а един от тях дори не говори английски. Как тогава може да сравни работата на сръбския политик с работата на учения от Еритрея? "Бившият министър Карл-Теодор цу Гутенберг се прости с докторската си степен заради осем параграфа, а в случая със Синиша Мали говорим за десетки страници", изтъква професор Карапанджа.

Но и германските политици не са светци, които безропотно биха подали оставка след такава афера. Карапанджа припомня казаното от канцлерката Ангела Меркел по адрес на Карл-Теодор цу Гутенберг - все пак го била назначила за министър, а не за научен сътрудник. И в крайна сметка причина за подаването на оставката му стана натискът, оказан от медиите и академичните среди.

Докато в Сърбия цари мълчание. От пет години проправителствените медии клеймят Раша Карапанджа, наричайки го "анонимник, търсещ внимание". Таблоидът "Ало" дори писа на президента на университета по икономика и право EBS с настояването да уволни Карапанджа. Във Висбаден се отнесоха сериозно към обвиненията, свиканата независима комисия оневини Карапанджа.

Случаят Мали още го занимава, а Белградският университет е поискал допълнителни обяснения от съответния факултет. Карапанджа с удоволствие би се присъединил към комисията, но така и не е бил поканен.

Никога не е мислил да се върне в Сърбия - атаките на тамошната жълта преса само затвърждават решителността му. "Освен това харесвам Висбаден, ние сме добре интегрирани тук", завършва Карапанджа.