Деветнайсет партии ще се състезават за 300 депутатски места на неделните парламентарни избори в Гърция. Според резултатите от последните допитвания, консервативната "Нова демокрация" има вече крехка преднина пред "Сириза" на Алексис Ципрас. Но е малко вероятно някоя от партиите да получи абсолютно мнозинство. При това до преди началото на дълговата криза през 2009 година в Гърция беше практика една партия или да управлява страната самостоятелно, или да се стреми да предизвиква възможно най-бързо нови избори, за да си осигури абсолютно мнозинство в парламента. Тези властови претенции се подкрепят не на последно място и от особеностите на гръцката избирателна система, която дава бонус от 50 депутатски места на партията-победител. Презумпцията е да бъда съставено стабилно правителство и да бъдат избегнати дълги пазарлъци за министерските постове.

С други думи: ако в неделя Алексис Ципрас или лидерът на консерваторите Евангелос Меймаракис получи и един глас повече от конкуренцията, едната или другата партия автоматично ще вземе и въпросните допълнителни 50 места в парламента. Анкетите обаче показват, че дори и с този бонус партията-победител няма да може да управлява без коалиционен партньор, защото гласовете на избирателите са разпределени между много партии. "Причината за разпокъсания партиен спектър се корени в разочарованието и отчаянието на много граждани в Гърция. Особено младите хора се отвръщат от установените партии и решават да подкрепят отцепили се фракции или изобщо не гласуват", казва политологът Йоргос Цогопулос от атинския мозъчен тръст ЕLIAMEP.

Разцепления и отлюспвания в Левицата

На изборите за Европарламент през 2009 години избирателната активност в Гърция достигна най-ниската си точка. Тогава 47,4 процента от гръцките избиратели не гласуваха. През следващите години Алексис Ципрас успя да мобилизира много от тези хора. Сега обаче е съмнително, че той ще успее да стори това още веднъж - особено след като неговата партия е разкъсвана от вътрешни междуособици. В средата на август парламентът в Атина гласува новия пакет от мерки за икономии, поради което десетки депутати се отцепиха от "Сириза" и основаха своя партия "Народно единство". Евроскептичната партия около стария комунист Панайотис Лафазанис иска да се утвърди като сериозна политическа сила на предстоящите избори.

Мнозинството от младежката организация на "Сириза" отказва да следва лидера Ципрас. Нейният бивш председател Илиас Пантелеакос обаче твърди, че не е ясно дали младежката организация ще влезе в новата партия "Народно единство": "Първото ни впечатление е, че има опасност "Народно единство" да повтори грешките от миналото", казва Пантелеакос.

Политологът Цогопулос не изключва и ново разцепление на "Сириза". През последните седмици вътре в партията възникна т.нар. "Движение на 53-мата". В него влизат 53 депутати, които принципно одобриха пакета с икономии, но са против отделни закони, които конкретизират непопулярните мерки. "Историята на гръцката левица е история на поляризации и разцепления", казва Цогопулос. Свидетелство за това е и сегашният партиен спектър. Освен "Сириза" и "Народно единство", за гласовете на левите избиратели се борят ортодоксалните комунисти, ленинистите и партията "Антикапиталистическо сътрудничество". Социалистическата ПАСОК се обедини с партията "Демократична левица", но бившият премиер Йоргос Папандреу разпусна партията си, основана през 2014 година. От това може да спечели новата лидерка на ПАСОК Фофи Генимата.

Феноменът Левентис

Партийната разпокъсаност е добре дошла и за още един човек, който досега беше смятан за политически клоун - Василис Левентис. Шефът на Центристкия съюз води собствено телевизионно предаване, излъчвано след полунощ, в което вещае предстоящи катастрофи. От 1984 година Левентис не спира да прокламира края на икономиката, на корумпираната политическа класа и на върхушката. Днес неговите прогнози почти са се сбъднали.

Последните социологически анкети му дават 3,5 процента от гласовете, което е достатъчно за влизане в парламента. Изведнъж Левентис започна да получава покани за интервюта от телевизии, които не му обръщаха внимание в продължение на 30 години. Наскоро той обяви и програмата си, в която са записани следните приоритети: отмяна на допълнителните пенсии и ранното пенсиониране; намаляване броя на депутатите до 150 души; съкращаване на заплатите на политиците с 50 процента; премахване на пенсиите за 80 000 богати гърци, чиито месечен доход надвишава 33 000 евро, както е в Австралия.

"Ако предприемем тези смели стъпки, само за два месеца Гърция ще се изправи на крака", твърди 64-годишният Василис Левентис.