Дизеловото гориво е „мръсно”, защото се разрежда със сяра и виновни за това явно са … европейците. Също както и за излезлите от употреба електроуреди, некачественото месо и всякакви други неща, от които Европа се отървава като ги препраща към Африка – при това с немалка печалба. Нека си признаем, че истината е тъкмо такава. Но както винаги съществуват икономически интереси и от двете страни. А повечето африкански държави улесняват този съмнителен бизнес и с небрежната си екологична политика.

Няма нищо по-важно от горивото

Който поне веднъж се е опитал да се придвижи във вътрешността на някоя африканска държава, със сигурност знае колко мъчително трудно е търсенето на гориво извън големите метрополии. Дизелът е горивото, което гарантира развитието на Африка. Всяка африканска държава, която иска да развива бизнес, се нуждае от безценната течност. Без нея не можеш да закараш продукцията си до пазара; нито пък да задвижиш генератора, произвеждащ електричество за хотела, който иначе би трябвало да затвори врати поради честите спирания на тока.

При това положение кой ли би се сърдил на тези страни за това, че купуват или сами произвеждат "разреден" дизел, който обаче е по-евтин от истинския? От друга страна кой би могъл да упреква европейските компании, доставящи в Африка подобно гориво, увеличавайки печалбите си?

Швейцарската неправителствена организация Public Eye е изследвала тези горива и твърди, че те съдържат много вредни вещества. Затова се обръща с призив към европейските фирми, които продават на африканските държави въпросните горива.

Замърсяването на въздуха на Черния континент е бомба със закъснител. Нито една сделка в света не е оправдана, ако застрашава живота на хората, се казва в документа. Високото съдържание на сяра в горивата би могло да отнеме живота на над 30 хиляди души в Африка през следващите 15 години, твърдят от Public Eye.

Защо Африка не се грижи за екологията?

По-важен от призива за морал в търговията с гориво обаче е посланието към африканските държави най-сетне да се захванат с екологичните си проблеми. В много от тях изобщо липсват екологични стандарти, а там, където ги има, те или не се спазват, или биват заобикаляни с юридически трикове. По крайбрежието на Того, например, всеки ден от морето се вадят стотици тонове пясък, което нанася значителни вреди на плажовете и на поминъка на местните хора. Строителните компании обаче се отървават без наказания.

Африканските държави са длъжни сами да организират екологичната си политика така, че тя да работи за благото на хората и в защита на природата. Тогава и европейските търговци на гориво ще са принудени да се съобразяват с тази политика. Лъжат се обаче онези, които си мислят, че търговците няма да вдигнат цените на по-екологично чистото гориво. А това най-вече ще удари по бюджета на дребните фирми и частните домакинства. Възможно е това да забави, или дори да спре икономическото оживление в някои региони. А това може да има твърде болезнени последици.

Отговорност на държавата е да информира населението за вредите от "мръсния дизел" и да се опита да финансира по-чисто гориво. Някои страни от Източна Африка предприеха такива стъпки, наскоро към тях се присъедини и Гана. Всички те понижиха многократно допустимите стойности за съдържание на сяра в горивата и предприеха мерки това да не се отрази на цените по бензиностанциите.

Илюзорно е обаче да си мислим, че подобни мерки са по силите на всички африкански държави. Затова от неправителствената организация Public Eye предлагат да започне политически процес - както в Европа, така и в Африка. В противен случай нещата ще си останат по старому, което би означавало триумф за онези, които въртят далаверите и от двете страни. И тогава ще си останем само с празните призиви и моралните възмущения.