Независимо дали в Сърбия, Хърватия или Босна, посоката на аргументите е все същата: войните през 90-те години се разглеждат като акт на освобождение, а не като военно престъпление. Мнозинството от хората е срещу предаването на бившите си генерали. Те дори биват превъзнасяни като герои, защитавали интересите на собствената си нация. Процесът на преодоляване на миналото се осъществява главно под натиск отвън и върви бавно. Все другите са виновни, всеки иска да играе ролята на жертва.

Каква е истината за военните престъпления?

Обществото в Хърватия има двойствено отношение към миналото. Миналия месец беше произнесена присъдата срещу трима високопоставени хърватски генерали от войната в Хърватия. Става дума за Анте Готовина, Иван Чермак и Младен Маркач. Едно от обвиненията е в гонение на цивилни граждани по време на военната операция "Буря" през 1995 година.

Правозащитници разглеждат процесите срещу военопрестъпници като този срещу минаващия за "герой" Готовина като шанс за всички участници да преосмислят миналото и да се помирят. Весна Терселич, ръководителка на хърватската неправителствена организация "Документа - Център за преодоляване на миналото" се надява, че тази присъда ще поощри и други процеси срещу военнопрестъпници в Хърватия. От друга страна обаче, хърватски ветерани критикуват присъдата срещу Готовина.

Желко Зачич най-много се гневи на процесите срещу военнопрестъпници, свързани с акцията "Буря". Според него всеки хърватски гражданин знаел историческата истина, че акцията била в защита на отечеството и не противоречала на международното право. Това било "защитна акция срещу окупацията на агресори от Сърбия, Черна гора и югославската армия", казва той. Според хърватския журналист Срджан Дворник национализмът е дълбоко вкоренен в хърватското общество. Той критикува широко разпространената сред населението представа, че "своите хора" не били виновни.

Възможно ли е помирение?

Мюсюлманският член на босненското тричленно председателство Барик Изетбегович от своя страна твърди, че през последните четири години легалните босненски въоръжени сили са извършили по-малко престъпления отколкото нелегалните сръбски групировки за един час. По думите му дори и вината да е у сърбите, неговите сънародници също са престъпвали закона по време на войната. Въпреки ужасното минало Изетбегович е убеден, че всички страни трябва да гледат напред. Хората в Босна обаче не се вслушват в апела му за помирение. Разделението между сърби, хървати и босненци е огромно, а политиците, които се обявяват за диалог, не се радват на обществена подкрепа.

От вчера Сърбия започна нов период в историята си - такива бяха думите на президента Борис Тадич по повод задържането на Ратко Младич. Само че мнението и представите на хората не могат да се променят от днес за утре. Едва сега за страната започва истинско осмисляне на собственото минало, казва правозащитничката Наташа Кандич от белградска неправителствена организация "Фондове за човешки права". "Сега имаме конкретен повод за осмисляне и анализ, в които трябва да участва цялото общество", подчертава тя.