Замислено е спортно съоръжение, което да буди възторг у младите хора в Лисабон. Но резултатът сочи нещо съвсем друго: “Чисто прахосничество. Игрище за голф за няколко милиона, на което никой няма да играе! На фона на кризата, в която страната се намира, това си е чисто разхищение”, не крие гнева си студентката Тамара Сантош. Тя смята, че във време на топящи се доходи и растящи такси за следване държава би следвало по-разумно и предпазливо да изразходва средствата си.

В скоро време ще е завършено студентското игрище за голф, за което са заделени седем хектара земя и два милиона евро - половината от средствата са от европейски субсидии. Дори спортни функционери като директорът на стадиона Жоао Рокет смятат, че сегашният момент не е особено подходящ за подобен строеж. "Проблемът около финансирането на съоръжения за голф е този, че голфът е стигматизиран като спорт за богаташи. Във време на криза като сегашното повечето хора смятат, че е абсурдно да се заделят инвестиции за строеж на голф-игрища”, казва Рокет.

Моделът отпреди кризата

Университетското игрище за голф обаче е замислено преди повече от пет години - във времена, когато европейските субсидии се изсипваха щедро над Португалия и страната можеше да си позволи и някои по-луксозни проекти. Така някои малки кръстовища внезапно се превърнаха в гигантски кръгови движения със скъпо струващи фонтани и паметници. Почти всеки окръжен град си строеше конгресни центрове, в които обаче не се мяркаше жива душа, а правителството опаса цяла Португалия с луксозни аутобани, по които не пътува почти никой поради повишените цени на винетките. Всички тези начинания бяха осъществени по един и същ модел: ЕС плащаше близо две трети от нужните средства, за остатъка - правителството взимаше банков кредит. В сегашната криза обаче дори и смислените проекти стават обект на критика.

Директорът на стадиона Жоао Рокет е привърженик на идеята за строеж на голф-игрище. “Традиционните видове спорт като ръгби и футбол вече не привличат толкова много студенти както едно време, така че трябва да се преориентираме. А щом като искаме студентите и занапред да спортуват, трябва да покажем с нещо, че сме модерен университет, който знае какво се търси”, казва Рокет. Освен това голф-игрището ще бъде отворено за всички, а от това университетът ще получава и странични приходи.

Последиците от "грешните сметки"

Допълнителни ползи очаква и град Елвас в бедната южнопортугалска провинция Алентежо. Във времената, когато парите не бяха проблем, градът си построи най-голямата изкуствена ледена пързалка на Иберийския полуостров, заедно с многофункционална спортна зала за седем милиона евро. Покривът на залата дори може да се отваря през горещите летни месеци, когато там се провеждат концерти и кориди. ”Ледената пързалка ни носи много приходи, уверява Мануел Валерио, който отговаря за поддръжката на общинските съоръжения. През коледната ваканция от съседна Испания пристигат много туристи, които я ползват и оставят парите си при нас.”

Факт е, че пързалката в Елвас се ползва почти само от испанци. За обеднелите в кризата португалци е трудно да отделят по три евро за 30 минутно ползване. Испанците обаче са във възторг от съоръжението: “Фантастично е”, хвали го Хосе Антонио, който е пропътувал близо 100 километра от съседна Испания, за да кара кънки с децата си. “Съоръжението е добре поддържано, входът е евтин, на децата им доставя огромно удоволствие”, казва той.

За съжаление, поддръжката на повечето подобни съоръжения струва прекалено скъпо. За разлика от Елвас, доста други общини обмислят закриването на луксозните плувни басейни и спортни съоръжения. “Някои хора преди години явно са си правили грешно сметките, признава общинският служител Валерио от Елвас. А ЕС не само е одобрявал повечето от тези “грешни сметки”, но и ги е финансирал с много милиарди.