В Русия всяка година наново се поставя все същият въпрос: да се погребе ли най-после тялото на Владимир Илич Ленин? По всичко личи обаче, че бащата на Октомврийската революция скоро няма да намери вечен покой в “истински гроб”. От месеци насам мавзолеят му на Червения площад в Москва се обновява. Поставя му се нов фундамент, планира се и “обновителна работа” по поддържането на добре съхраняваната мумия.

Скоро мавзолеят отново ще е отворен за посетители. “Визитите” там са позволени в четири дни от седмицата за по три часа, входът е свободен, но посетителите са задължени да се придържат към строги правила, например да свалят шапка и в никакъв случай да не си държат ръцете в джобовете. Дефилирайки покрай саркофага, по никакъв начин не бива също да се спират и да остават на едно място, а пълното мълчание е задължително. Само че посещението изпълва далеч не всички с предписаната достопочтеност. Една авторка на пътепис за Москва отбелязва например следното: “Мрачно любопитство те обзема, когато съзреш тялото, осветено като огромен салам на щанда за месо в супермаркета.”

Мавзолеят на Мао

Днешните млади китайци пък се интересуват слабо от Мао Дзедун, чиято диктатура отнема навремето живота на милиони хора. Сред младите той минава по-скоро за ужасно неприятен прадядо, за когото не искат да слушат нищо. Опашките, които се вият пред огромния мавзолей на Мао, издигащ се на площад “Тянънмън” в Пекин, точно срещу Забранения град, са най-вече от чужди туристи.

Под стъкления саркофаг в центъра на слабо осветена зала е изложено балсамираното тяло на диктатора, покрито от гърдите надолу с китайското знаме. То напомня някак на восъчна фигура от Музея на мадам Тюсо. Впрочем, в работата с балсамирането по начало нещо не е било наред. След смъртта на Мао на 9-ти септември 1976 година спешно били извикани специалисти от Виетнам. В бързината те така напомпали трупа с формалдехид, че Мао се надул като балон и препараторите едва успели да възстановят чертите на лицето му. Волята на самия Мао всъщност била след смъртта му тялото му да бъде изгорено. Това се оказва единствената от безбройните заповеди на диктатора, която остава неизпълнена.

Който търси вечен покой, по-добре да не иска да бъде погребан в църквата “Свети Петър” в Рим. Потокът от поклонници и туристи в нея е нескончаем. Телата на трима папи са изложени тук в стъклени саркофази. Единият от тях е Инокентий XI. – понтификс от 1676 до 1689. Тленните му останки са пренесени в стъкления саркофаг през 1956 година – преди това са почивали в мраморен. Главата на папата е обърната към посетителя, в застиналата маска на лицето му има леко подигравателен израз. Тялото му е скрито.

Атракция в Северна Корея

Мемориалният дворец Кумсусан в Пхенян – мавзолеят на Ким Ир Сен – е най-големият мавзолей на държавен лидер в света. Дворецът е бил резиденция на “Великия вожд” и “вечен лидер на страната”. Тя е преустроена в пищен мавзолей след смъртта на севернокорейския диктатор през 1994 година. Балсамираното му тяло е изложено в кристален саркофаг в мраморната “зала на плача” на горния етаж на мавзолея. Посетителите, все едно местни или чужденци, са задължени да носят официално облекло, да избърсват обувките си, преди да влязат в залата и да се покланят пред саркофага.

Не много отдавна мавзолеят се сдоби с още една атракция – балсамираното тяло на починалия през декември 2011 година Ким Чен Ир, наследник на “Великия вожд”. Покойникът е облечен в една от неизменните кафеникави куртки, които приживе почти не свалял от гърба си. Липсват само също тъй типичните тъмни очила – те, както и обувките му и други вещи са изложени в отделна витрина. Така поне твърдят група британски туристи, които са били първите чужденци, получили разрешение да се поклонят пред саркофага.

АГ, ДПА, ВО, Б. Рачева/Редактор: М. Илчева