Неотдавна румънският президент Траян Бъзеску заяви в Брюксел следното във връзка с присъденяването на България, Латвия, Литва, Румъния, Словения и Словакия:

"За Румъния присъединяването към НАТО в 2004 г. имаше голямо значение. То означаваше преходът от зоната на здрача на бивша съветска държава към клуба на западните държави. То беше една първа и особено важна стъпка в нашето демократично развитие".

За Русия последните два тура на разширяването на западния съюз бяха шамари,

защото източното разрастване на пакта означава загуба на влияние за Москва в региона. При това в особена степен става дума за достъпа до руския анклав Калининград, обкръжен сега от членуващите в НАТО Полша и Литва.

Руската военна администрация се ядосва, че по този начин една от най-важните военни бази е отрязана от страната. Същевременно с приема на балтийските републики бойни самолети на НАТО са в състояние за 5 минути да достигнат Санкт Петербург. Освен бойните самолети, САЩ обсъждат с Полша и Чехия разполагането на противоракетен щит.

Така че

руското правителство гледа особено подозрително на всички по-нататъшни планове за разширяване на НАТО.

А в чакалнята вече са се разположили Албания, Хърватия, Македония, Грузия и Украйна.

Докато по отношение на трите балкански държави в НАТО до голяма степен цари консенсус, възможното присъединяване на Грузия и Украйна е оспорвано.

Редица страни от алианса се опасяват, че Украйна още не е дозряла за членство, че мнозинството сред населението на тази страна е против присъединяването, а и освен това приемът на Украйна и Грузия може да доведе до сериозно помрачаване на отношенията с Русия. Бившият руски президент Путин реагира с открити заплахи към Киев, когато оттам оповестиха, че са готови да допуснат американски противоракетни системи на своя територия:

"Не само се боя да го кажа, а и само мисълта е плашеща, че Русия в отговор на възможното разполагане на запланувания от САЩ противоракетен щит на украинска територия, а това не може да се изключи теоретически, ще насочи своите офанзивни ракетни системи срещу Украйна".

Така че досега генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер не е отправил до момента оферта за присъединяване, а води

донякъде двулична политика на отворената врата:

"Алиансът много високо оценява конкретните резултати, постигнати през последните 10 години в партньорството между НАТО и Украйна и искаме да продължим да задълбочаваме това сътрудничество. Украйна се ползва с пълната подкрепа на НАТО, за да продължи да следва плановете си за реформи и за по-нататъшно сближаване с алианса".

Извън политическите последствия, редица страни-членки, сред които и Германия, се опасяват, че по-нататъшно разширяване би навредило на дееспособността на военния съюз. Сега кредото гласи: всяко разширяване трябва да означава и обогатяване за НАТО.