Парламентът принадлежи на народа. „На германския народ" - е написано над входа на Райхстага в Берлин. Архитектът Пол Вало възнамерява да постави този един вид дарителски надпис още през 1894-а година, при откриването на имперския парламент, но се натъква на отпора на германския кайзер Вилхелм Втори. Той не одобрявал споменаването на „народа" в този  контекст.

Едва в разгара на Първата световна война, когато през 1916-а година и депутатите от Социалдемократическата партия се съгласяват да гласуват „за" военните кредити, а Германия вече е доста уморена от войната, кайзерът решил да отвърне с щедър жест. Буквите били отлети от бронза на две френски оръдия, пленени по време на освободителните войни през 1813-1815 година.

Подпалването на Райхстага през 1933-а година, след идването на националсоциалистите на власт, става формален повод за разправа с опозицията и за едноличното завземане на властта. Обстоятелствата около подпалването и до днес не са напълно изяснени. Хитлер обвинява в това комунистите (сред основните обвиняеми е Георги Димитров), а те - него.

Лазарет и родилно отделение

По време на Втората световна война прозорците на Райхстага, който не играел никаква роля в системата от архитектурни и идеологически символи на националсоциалистическата диктатура, са зазидани. В някои от помещенията му фирмата AEG произвеждала радиолампи, а в други били разположени лазарет и акушерското отделение на берлинската болница „Шарите".

В първото следвоенно десетилетие сградата, която попада в западната част на Берлин, е полуразрушена. През 1954-а година поради заплахата от срутване взривяват останките от купола, макар според някои архитекти това да не било наложително. Наскоро след това решават да направят ремонт, но в разделена Германия не било ясно за каква цел да се използва сградата на Райхстага.

Ремонтните работи продължават до 1973-а година. Западногерманският архитект Паул Баумгартен, който печели конкурса, се отказва от възстановяването на купола, а и отстранява множество неоренесансови и необарокови дърворезбовани и гипсови орнаменти в съответствие с прагматичния вкус на времето.

Стените отвътре са облицовани с бели панели, които скриват следите от боевете, както и автографите на съветските войници - така съзнателно или несъзнателно - те се запазват за бъдещето. Бившата заседателна зала е възстановена, при това в очакване Германия да се обедини - достатъчно голяма, че да има място за всички депутати.

Преди Обединението на Германия

През 1971-а година държавите-победителки приемат ново четиристранно споразумение за Западен Берлин. В периода на намаляване на напрежението Съветският съюз, САЩ, Великобритания и Франция се договарят, че Западен Берлин не е съставна част от ФРГ, но Федерална Република Германия има правото да представлява неговите интереси на международната сцена, ако те не засягат стратегически въпроси и проблеми, свързани със сигурността.

Този договор попречва на плановете някои от пленарните заседания на Бундестага да се провеждат в Западен Берлин - там се организират само мероприятия със символичен характер като израз на стремежа на ФРГ към обединение на страната.

Едно от най-забележителните събития в съвременната германска история става около зданието на Райхстага на 3-и октомври 1990-а година. В полунощ пред западния портал е издигнат флагът в златно, червено и черно - знамето на Обединена Германия. Точно в този ден, по-малко от година след падането на Берлинската стена, става формалното юридическо обединение на страната.

Възстановяването на сградата

По време на ремонта на сградата от 1995 до 1999-а година, преди прехвърлянето на столицата на Германия от Бон в Берлин, премахват на практика всички изменения, направени от Баумгартен, ориентирайки се по оригиналните планове на Вало. Целта на реконструкцията естествено не е Райхстагът да бъде възстановен в първоначалния си вид. Но запазването на историческите следи е едно от условията на международния конкурс, спечелен от британския архитект Норман Фостър.

За завземането на Райхстага през 1945-а година днес на посетителите и на депутатите напомнят надписите, направени от войници от Червената армия. Благодарение на специалната реставрационна технология, те изглеждат така, като че ли са били направени вчера. И вероятно по тази причина един от новопристигналите навремето от Бон в Берлин депутати като видял автографите, решил, че са дело на хулигани, безчинствали в току-що ремонтираните помещения. Той се обадил в деловодството на парламента, за да разкаже за безобразието, но там му обяснили какъв е произходът и смисълът на надписите. Впрочем - идеята за запазването на историческите спомени тогава се харесва съвсем не на всички депутати, но те не получават поддръжка.

По темата вижте и тази снимкова галерия: