Майката Природа и бащата Обама очевидно са свършили добра работа: бактерии, изсмукващи петрола, специални кораби, експерти по изгарянето на разливи и какво ли още не. Най-голямата петролна авария в историята, поне по мирно време, изглежда ликвидирана и е готова да потъне в забвение. А това е всъщност истинската катастрофа - много по-страшна от зацапаните плажове, хилядите удавени в петролния разлив пеликани и водни костенурки, както и десетките хиляди безпомощни рибари.

Петролът отново ще потече, а с него и печалбите...

Петролодобивната индустрия ще запише в историята си главата "Дийпуотър хорайзън" като глава на суровия, но необходим и поучителен опит. Администрацията на Обама ще уверява, че багодарение на нещастието със сондажа въвежда от сега нататък най-суровия, неподкупен и перфектно технически оборудван надзорен орган за петрола в света. И че времената на съучастничеството с многобройните петролни концерни като БиПи, Ексън, Шеврон и др. са минало навеки.

Още сега, само часове след съобщенията за успеха на БиПи при запушването на сондажната дупка, министърът на вътрешните работи на САЩ и т. нар. Петролна надзорна служба обмислят да вдигнат забраните на 33 дълбоководни сондажи в Мексиканския залив. За да потекат отново петролът, печалбите и данъчните постъпления... Колкото е възможно по-скоро - гласи девизът на правителството на САЩ.

Президентът сравни веднъж датата 20 април 2010 г. - деня, в който сондажната платформа експлодира - с 11 септември 2001. Най-голямата криза като най-голяма възможност за поемане в нови посоки, каза Обама в кулминационните моменти на петролния разлив. Ала и тази фраза са оказа упражнение по риторика, изкусно замислена от списващите речите му.

Снимки за спомен

Америка и светът скоро ще забравят катастрофата в Мексиканския залив. Тя ще се мерне из ретроспекциите за събитията през 2010 г. с няколко драстични фотографии, нищо повече. Републиканците ще изтъкнат, че и уж най-големите катастрофи са все пак преодолими. Че медиите, както винаги, са преувеличавали без мярка. А и че изтеклите количества петрол и без туй не са били нещо повече от една ракиена чашка в плувен басейн с олимпийски размери. А сондажите? Те, естествено, ще продължават.