След смъртоносните изстрели срещу тийнейнджъра Трейвън Мартин във Флорида и оправдателната присъда за стрелеца, Барак Обама се обърна с прочувствени думи към американските граждани. Тогава той заяви, че Америка все още не е преодоляла расизма, но в същото време е обнадежден за бъдещето, гледайки младото поколение. "Когато си говоря с Малия и Саша (дъщерите на Обама - б.ред.), слушам техните приятели и виждам как се отнасят помежду си, мисля, че те се справят по-добре от нас. Това забелязвам и във всяка община на тази страна, която посещавам".

През изминалите години Америка постигна значителен напредък по отношение на расовото равенство. 50 години след влизането в сила на Закона за гражданските права, все повече афроамериканци посещават висши училища и университети, живеят в по-малка бедност и повече от тях притежават собствени жилища, сравнено с 1964 година. Засилва се и тяхната политическа активност - на последните президентски избори избирателната активност на афроамериканското население за първи път надхвърли тази на останалия електорат.

Повечето различия си остават

Тази оптимистична статистика обаче е само едната страна на медала. Други проучвания показват, че Америка е далеч от истинското расово равенство. Както и преди съществува дълбока пропаст между афроамериканците и белите по отношение на техните доходи, брой на безработните и дела на хората, живеещи в бедност. Особено за мъжете афроамериканци расовото равенство си остава само едно добро пожелание.

Проучване на Института PEW във Вашингтон показва, че днес броят на излежаващите присъди в американски затвори афроамериканци е по- висок в сравнение с този от 1963 година. Мъжете афроамериканци получават 6 пъти по-често осъдителни присъди отколкото представителите на бялата раса. Ако тази тенденция се запази, то един от всеки трима афроамериканци, родени през 2001 година, ще лежи поне веднъж в живота си в затвора. За сравнение - при бялото население това съотношение е 1:17. Макар да няма точни данни, много проучвания сочат, че тъмнокожите американци много по-често стават жертва на полицейско насилие и по-често биват спирани от полицията за проверки, отколкото белите американци.

Няма бързи решения

По данни на списание "Mother Jones" само този месец в САЩ са били застреляни четирима афроамериканци. Точните обстоятелства остават неизяснени. Подобни случаи има навсякъде в Америка - от Ню Йорк през Охайо, та чак до Калифорния. Това, разбира се, не означава, че винаги трябва да търсим престъпление. Налага се обаче впечатлението, че американските правоприлагащи органи действат отчасти твърде прибързано и все още се влияят от расистки предразсъдъци.

Никой не може да твърди, че има бързо решение на проблема с расизма и неравенството. Няма и прости отговори на въпроса как да се подобрят лошите икономически условия, от които страдат афроамериканците. Едно нещо обаче трябва да бъде променено, при това бързо: полицейският състав все още е огледало на съществуващото расово неравенство. 67 процента от населението на градчето Фъргюсън, където беше застрелян Майкъл Браун, са тъмнокожи. Сред полицейските служители има 53-ма бели американци и само трима са с друг цвят на кожата. На този фон някои медии информират за съществуването на отколешни напрежения, породени от расистки конфликти.

Фъргюсън не е изключение

Има много случаи като този във Фъргюсън. Вестник "New Republic" информира за изследване на Министерството на правосъдието, според което в градчета като Фъргюсън, с двайсетина хиляди жители, близо 90 процента от полицейските служители са бели (във Фъргюсън - 88%). Средният дял на белите полицейски служители в американските полицейски управления е 75 процента. Това съотношение трябва да се промени.

Другата дългосрочна мярка се състои в увеличаване на разходите за образование. Само чрез подобрено образование младите афроамериканци могат да избегнат съдбата, която им отрежда сатистиката. Равноправието и по-доброто образование не могат да гарантират, че случаи като този с Майкъл Браун няма да се повтарят. Но поне ще увеличат шансовете това да не се случва.