Публикациите се базират главно на информации от български и чуждестранни агенции, но се срещат, макар и малко, коментари. Вестник “Время новостей” цитира мнението на ръководителя на научния център “Руско-арабски диалог” професор Анатоли Егорин. Според него медицинските сестри са станали “слабото звено”, на което било възможно да се хвърли вината за разрушената система на здравеопазване в Либия. Инициативата за помилване срещу пари принадлежи на Триполи. Професорът е убеден, че Кадафи отдавна би се съгласил на споразумение, но той е принуден да се съобразява с клановете и племенните вождове. “Мнозинството заразени деца са роднини на либийския елит. Сега с парите на фонд “Бенгази” той се откупува от племенните вождове, на които се опира”, подчертава авторът. “Освен това той похарчи много за закриване на делото “Локърби”, така че сега напълно може да заеме позата: аз вече платих, сега вие плащайте”.

“Российская газета” за първи път иронизира либийското правосъдие като пише, че цялата история около проточилото се произнасяне на окончателното решение на Висшия съдебен съвет напомня на добре забъркан шпионски роман – нито журналистите, нито експертите са знаели кога и къде заседава и дали изобщо заседава съдебният съвет. Западът е уверен, че ако медиците не бъдат освободени, либийското ръководство, което вече 30 години е в международна изолация, ще плати за това много висока дипломатическа цена. Ситуацията с медиците дава повод на политическия наблюдател на агенцията Мариана Беленкая да открие “Либийска рецепта за Иран и за Близкия Изток” – така е озаглавен коментарът й. За да се разбере либийската логика тя прави ретроспекция на събитията през последния четвърт век, като започва с американския удар срещу Либия през 1986 г., когато е разрушена резиденцията на Кадафи и е убита доведената му дъщеря. Немалка роля за прагматичната позиция на Либия при възстановяването на отношенията изиграл и фактът, че през последните години Западът водел с нея преговори в дух на уважение. “Българската история” е още един пример за това, продължава авторката. “Либия спазваше всички юридически процедури, предвидени в законите й и демонстрира милосърдие. Макар и заради твърде прагматични цели – икономическото сътрудничество със Западна Европа. Коментаторката се надява благодарение на тези прагматични цели българските медици да получат разрешение да напуснат Либия: “Жалко, че Западна Европа не употребява подобна стратегия нито към Иран, нито към Близкия Изток като цяло”