В четвъртък, 11 септември, СиЕнЕн съобщи, че сумираният резултат от пет национални проучвания показва републиканеца Джон Маккейн с 1% повече гласове от демократа Барак Обама. 46% гласове за Маккейн, 45% за Обама. Означава ли това, че кампанията на Маккейн набира скорост? Не съвсем, и причините са няколко.

Преди всичко след конгресите на двете партии видяхме главоломни преобръщания на мненията. Изборът на консервативната губернаторка от Аляска Сара Пейлин за вице-президентска кандидатка на републиканците съживи тяхната кампания. Някои допитвания едва ли не отписаха Обама, други подсказаха, че той е почти сигурен победител, но нито един резултат не се задържа за повече от ден, и нито един резултат не отразява цялата огромна избирателна карта на Америка. Допитванията най-често показват настроението в момента, но не дават представа за това как се движи разпределението на гласовете на т. нар. „електори”, или избирателите в Колегията на гласоподавателите. Тази донякъде архаична институция с нейните 538 „електори” определя резултата от президентските избори.

Особеностите на американския вот

Особеност на президентските избори в САЩ е, че те не са национални, а се състоят от отделни гласувания в общо 51 щата, с което се определя кой от кандидатите получава масовия вот във всеки щат. Всеки щат има определен брой гласове в Колегията, като това зависи от броя на населението в съответния щата. За да спечели един кандидат, той трябва да спечели мнозинство от 270 избирателни гласа. По тази причина президентските кампании не се опитват да спечелят най-голям брой гласове национално, а се насочват към спечелването на масовия вот в комбинация от щати, които имат най-голям брой електори, или избиратели в Колегията. Всички щати следват правилото „победителят получава всички гласове”, с изключение на Небраска и Мейн, където гласовете се разпределят пропорционално.

Реалните тенденции се виждат на избирателната карта, показваща гласовете в Колегията. На картата има традиционно републикански, т. нар. червени щати, и щати, които по традиция гласуват за демократите - сини щати. Има щати с преобладаваща, но колеблива тенденция към една от двете водещи партии, има също изцяло колебаещи се щати. Те са осем: Невада, Колорадо, Мисури, Мичиган, Охайо, Вирджиния, Флорида и Ню Хампшър. Всеки от тях може да наклони везната към единия или другия кандидат.

Победата в Охайо е ключова

Охайо е един от най-важните колебаещи се щати. Историята показва, че победа в югоизточната част на Охайо се равнява на победа в надпреварата за Белия дом. Всеки път, когато демократите са побеждавали в тези части на Охайо, те са печелили изборите. Но това се е случвало само 3 пъти за последните 10 президентски избори, т.е. през последните 40 години: 1976, 1992, 1996. Бил Клинтън е единственият демократ, печелил там два пъти. В предварителните избори Обама нямаше добри резултати там, но Хилари Клинтън спечели 81% от гласовете. За демократите, борбата ще е да привлекат нейните избиратели, но много от тях, живеещи в тези доста отдалечени части на САЩ, вярват, че Обама е мюсюлманин, че е положил клетвата си за сенатор с ръка върху Корана, и че има връзки с радикални личности и организации. Има и друг проблем: в този щат и в други колебаещи се щати

много демократи не искат да гласуват за чернокож президент

Въпреки тези проблеми допитванията посочват евентуална победа за Обама в много от колебаещите се щати. Преднината му обаче никак не е голяма. В Мичиган той води с четири пункта пред Маккейн, а в Ню Хампшър преднината му възлиза на пет пункта.

Прогнозите за гласовете в Колегията засега са в полза на Обама. Той има 243 гласа, Маккейн – 189. Бил Клинтън, който съвсем скоро ще започне поредица от пътувания в рамките на кампанията на Обама, предсказа вече победа за кандидата на демократите: „Аз прогнозирам, че сенатор Обама ще победи, и то убедително”, каза бившият американски президент.