За едни те са ужасяващ символ на левия тероризъм, за други - борци за свобода и демократични права. В следващите минути ще ви припомним вълнуващата 1968 година в Западен Берлин.

Централната фигура на студентското движение от 67/68 година е 27 годишният студент по социология Руди Дучке. Той е убеден, че САЩ воюват срещу Виетнам от името на световния империализъм, затова и протестите на германската извънпарламентарна опозиция срещу войната във Виетнам са насочени не само срещу САЩ, но и срещу капитализма като обществен строй. Студентите симпатизират открито на виетнамската съпротива, ръководена от комунистическата партия и водача й Хо Ши Мин. Скандирането на неговото име става нещо като отличителен белег на протестното движение в Германия.

Медиите в Западна Германия реагират на студентските протести предимно с отрицание. Особено в Берлин, където водещ пазарен дял има консервативната шпрингерова преса,

коментарите по адрес на студентите са красноречиви

"Екстремисти, радикалисти, полит-побойници, червеногвардейци, скандалджии, биячи, ляворадикални всезнайковци, академично SA."

В знак на протест срещу анти-американските демонстрации, Берлинският Сенат свиква гражданите на ответен про-американски митинг, на който се събират над 80 000 души. Стига се до сблъсъци с полицията. Така се стига до 11 април 1968 година, велики четвъртък, когато един мъж заговаря Руди Дучке на улицата с въпроса: "Вие ли сте Руди Дучке?" На утвърдителния му отговор, мъжът вади пистолет с думите "Мръсна комунистическа свиня" и стреля срещу него.Три куршума го улучват в главата.

Възмущението от извършеното деяние е голямо

В средите на извънпарламентарната опозиция Руди Дучке се ползва с голямо влияние и доверие. Днешният депутат от партията на зелените Кристиян Щрьобеле, който демонстрира тогава заедно с мнозина други срещу централата на Аксел Шпрингер, обвинявайки медията в духовно подбудителство към убийство, казва:

"Това беше събитие, което имаше огромен отзвук в рамките на Германия.След това в десетки германски градове имаше големи демонстрации. Не бива да се забравя, че Дучке беше вторият в средите на студентите след Бенно Онезорг, който стана жертва на атентат."

Изстрелите по Руди Дучке маркират повратен момент и в историята на извънпарламентарната опозиция

Част от нея се радикализира сред атентата и излиза в нелегалност, Две години по-късно е създадена и Фракция Червена Армия. Други - обратно - започват да се ангажират в легални опити за промяна на германското общество чрез участието си в институции, партии и граждански инициативи.