Отговор на този въпрос дава Юлиан Ханс на страниците на "Зюддойче Цайтунг":

Да, редно е. И то не само заради хубавите данни за търговските взаимоотношения, каквито впрочем бяха съобщени при откриването на индустриалното изложение в Хановер, където тази година Русия е страна-партньор: през 2012-та между Германия и Русия стокообменът е възлизал на 80 млрд. евро, а това е нов рекорд!

И докато световната конюнктура се намира в застой, Русия подхранва оптимизма на германската икономика с нейния традиционно силен експорт. Цели две десетилетия след разпадането на Съветския Съюз, на негова територия все още има предостатъчно застарели фабрики, които биха могли да се модернизират с помощта на германска техника и германско ноу-хау. А Германия на свой ред задоволява 40% от потреблението си на земен газ и 30% от потреблението на петрол от руски доставки. Макар и надеждите на Германия за модернизация на руската държава да се оказаха напразни, в сферата на търговията между двете страни тече истинско партньорство.

Всички искат едно

Колкото и поводи за безпокойство да дава политическото развитие на държавата по време на третия мандат на Путин, всички - както вътрешната опозиция, така и западните му критици - желаят страната да преодолее своята изостаналост в множество сфери на развитие и да постигне благосъстояние и сигурност за гражданите си. Това именно би била най-добрата гаранция за добри икономически отношения и бъдещо плодотворно сътрудничество в Европа. Затова е погрешно и делението на германските русофили на два лагера: докато едните защитават човешките права, другите бранят бизнеса. Между двете фракции обаче има и нещо общо - желанието за създаване на функционираща правова държава.

А сега нека потърсим и отговор на въпроса защо толкова много руски фирми са регистрирани в Кипър или други офшорни зони. Естествено - заради данъците. А още по-важният фактор, който ги тегли натам, е правната сигурност. И най-вече практическото съображение, че който е изнесъл парите си извън Русия, няма нужда да трепери, че някой може да му ги отнеме просто ей така. Поради това е погрешно да се заклеймяват като олигарси всички руски предприемачи, които са регистрирали фирмите си в Кипър например. В крайна сметка всички, които се занимават с бизнес в Русия, са принудени да треперят за собствеността си. Затова и предпочитат да я обезопасят в чужбина.

Тест за оцеляване

Има и нещо друго: корупцията в Русия е по-особена. Престъпниците там често са в един кюп с полицията и правосъдието, те обвиняват бизнесмените в измислени престъпления, за да си поделят после конфискуваните фирмени собствености. Десетки хиляди руски бизнесмени са жертва на подобни интриги и заговори и се намират в затвори и трудови лагери. Според статистиката на руския омбудсман по икономическите въпроси, в подобна ситуация се е оказвал всеки шести безнесмен в Русия.

Така че тези, които инвестират в Русия, трябва да са наясно с това. Преди всичко обаче те трябва да внимават да не се превърнат в съучастници в подобни машинации - като "Бритиш Петролиум", който пое част от петролния концерн "Роснефт", наричал се едно време "Юкос" и принадлежал на Михаил Ходорковски. Дяловете, които придоби "Бритиш Петролиум", като нищо могат да се окачествят като "крадена стока".

Кой да определя правилата на играта?

А иначе няма никаква причина да се капитулира пред измислената слава на руския гигант. Вярно, че страната е колкото 48 Германии по територия, но пък икономическата й дееспособност е едва наполовината на германската. Китай може би ще купува суровини от Русия, но едва ли ще пожелае да модернизира руските предприятия. Така че: да правим ли бизнес с Русия? Да. Но ние, германците, сме тези, които трябва да определят правилата на играта. В правото си сме да имаме и съответното самочувствие, включително и спрямо онези западни фирми, които нарушават въпросните правила. Това е в интерес на всички.

АГ, ДПА, ЗЦ, Ю. Ханс, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева