Винаги се радваме, когато някъде освободят заложници. В случая с Петер Щойтнер радостта ни обаче се помрачава от факта, че десетима германци все още лежат зад решетките в Турция като политически затворници. Да, режимът на Ердоган очевидно страда от параноя и отмъстителност – показва го растящият брой арести най-вече на турски граждани. А арестантите-чужденци Анкара използва като заложници, с чиято помощ може да упражнява въздействие върху политиката на страните, откъдето те произхождат. Ердоган освен това се опитва с всички средства да се докопа до турци, избягали в Германия, които фигурират в черните му списъци. А по стара османска традиция, за да има пазарлък и сделка, той трябва да сложи нещо на сергията.

С демократична правова държава като Германия обаче подобна търговия с живи хора не може да се върти. Защо тогава Ердоган – пардон, независимото турско правосъдие – реши да освободи Щойднер и другите му съмишленици? Разказват ни, че бившият канцлер Герхард Шрьодер е извършил тайната посредническа мисия. Шрьодер напоследък сякаш се превръща в оръжието-чудо на германската дипломация, когато трябва да се разчупи ледът в отношенията с авторитарни властници. Дали вече можем да очакваме повишаване на температурата в хладните германо-турски отношения? Мигар с помощта на Шрьодер Ердоган е стигнал до заключението, че курсът му е неправилен, а средствата, които използва – вредни? Дори ако реши да освободи и германския журналист Дениз Юджел, пак няма да му повярваме. Камо ли пък преди това.

Бертолд Колер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main