Предлагаме Ви шеста част от поредицата ни, в която представяме "българската връзка" в новата книга на германския разследващ журналист Юрген Рот "Нечестна игра":

Юрген Рот нарича Иван Славков "без съмнение най-влиятелният и най-важен български спортен функционер". Зетят на последния комунистически диктатор Тодор Живков бе президент на БОК от 1982 до 2005 година, също член на МОК, както и президент на БФС. Всички знаеха, колко несериозно се отнася Славков към поверените му постове, но здравите му връзки винаги са го спасявали.

Властта заслепява

И така до 2000-та година, когато южноафрикански бизнесмен от Кейптаун обвини Славков, че в качеството си на делегат на МОК му поискал подкуп, за което изнудваният разполагал с документ, носещ подписа на Иван Славков. От него става ясно, че президентът на БОК се ангажирал да агитира други членове на МОК да подкрепят кандидатура за домакинство на Зимните олимпийски игри през 1994 година, разбира се - срещу известна сума. Предприемачът отказал и сезирал Етичната комисия на МОК. Тогава на Славков му се размина само с мъмрене.

Както знаем обаче, властта заслепява. Четири години по-късно Славков падна в капана на английски журналисти от БиБиСи, които със скрита камера го заснеха как си урежда подкуп - отново по същата схема, този път в подкрепа за кандидатурата на Лондон за домакин на Лятната олимпиада през 2012 година. След излъчването на документалния запис в предаването "Панорама" на БиБиСи на 4 август 2004 година български медии определиха филма като дезинформация и откровена лъжа. А тогавашният главен прокурор на България Никола Филчев дори се пробва да съди БиБиСи.

Този път Етичната комисия реши да изключи Славков от МОК, а окончателното решение за това бе взето в Сингапур през юли 2005 година. Едновременно с това Славков загуби и поста си на президент на БФС. Пет години по-късно - през ноември 2010, Иван Славков наруши мълчанието си и заяви, че щял да съсипе всичко, което можел да съсипе, защото никой не забелязвал доброто, а лошите новини винаги били на първата страница на вестниците.

Промяната, която не се състоя

Междувременно в България са настъпили известни промени - на власт е дошло едно консервативно правителство с един консервативен премиер, бивш каратист и горещ привърженик на футбола. На българските избиратели той лично бе обещал да промени нещата в страната към по-добро, но оттогава малко неща са се подобрили, пише Юрген Рот и продължава:

Доказателства за това откриваме в един доклад на германското разузнаване BND, изготвен за германската канцлерка Ангела Меркел преди посещението й в България. В него България е описана така: мощните престъпни групировки от миналото са отслабени и разпокъсани заради ожесточени вътрешни борби и битки за преразпределение, а ресурсите им са концентрирани в ръцете на отделни лица, които междувременно са успели да легализират дейността си и да излязат на светло. Все още обаче непокътнати са контактите на организираната престъпност с представители на силите за сигурност, бизнеса и политиката, а корупцията е широко разпространена и достига дори до най-високите етажи на властта.