Браншът на рейтинговите агенции не е прекалено голям и на практика пазарът се доминира от три фирми: "Стандарт енд Пуурс", "Муудис" и "Фич". Мненията на тези частни фирми със седалище в Ню Йорк се зачита по финансовите пазари на света. Задачата им е да оценяват ценните книжа на банките и държавните заеми.

Когато например една страна се нуждае от свежи пари, тя издава държавни облигации и агенциите оценяват вероятността въпросната страна да не успее да върне взетите назаем пари. С други думи става дума за оценка на кредитоспособността и на рисковете за инвеститорите, които предоставят капиталите си.

Само мнения с необвързващ характер...

За тази цел агенциите разполагат със собствена система за оценяване - тройното А е най-добрата оценка, а всичко, което е по-ниско от тройното Б, на практика е боклук. Агенциите твърдят, че техните оценки не са нищо повече от мнения с необвъзващ характер. Финансовите пазари обаче вземат тези оценки много насериозно.

Много често се критикува, че кредитните агенции работят непрозрачно. Чуват се дори гласове, които ги обвиняват, че са зависими - те вземат пари от онези, които поръчват оценката. "Агенциите работят за Уол Стрийт", казва американският сенатор Бърни Сандерс. Според него те доставят на борсата продукта, от който тя се нуждае в дадения момент.

Поводи за подобно недоволство има. По време на американската криза с недвижими имоти например имаше много ценни книжа, които получаваха от агенциите най-високи оценки, а после се оказаха напълно безстойностни. Мнозина европейски политици смятат освен това, че трите големи рейтингови агенции прекалено силно застъпват американските финансови интереси.

Колко власт имат рейтинговите агенции?

Прекалено много, смятат критиците, защото именно те на практика определят кой да получи достъп до финансовите пазари. Който иска да взима пари назаем, се нуждае от възможно най-положителен рейтинг, защото институционните вложители като застрахователи или пенсионни фондове по закон са задължени да включват в своето портфолио само книжа с най-високи оценки.

Странното в случая е, че никой не контролира рейтинговите агенции. Де факто не съществува ефективен надзорен орган. Освен това агенциите не носят наказателна отговорност за последствията от работата си. Това обаче може да се промени. Наскоро американски съд взе страната на тъжителя срещу "Стандарт енд Пуурс" и "Муудис". Той обвини агенциите в измама. Съдията не зачете аргументите на институциите, а именно, че оценката им е необвързваща и е защитена от правото за свобода на мненията.