След лятната отпуска и обиколката си в Източна Европа, сияещият доскоро френски президент Еманюел Макрон ще трябва да се погрижи и за чезнещата си популярност сред французите. Защото тепърва му предстои да се справя с най-голямото предизвикателство: реформите в икономиката и пазара на труда. Избирателите, които навремето го носеха на ръце, сега все по-бързо и по-видимо охладняват.

Въпреки многото пудра...

Макрон пое поста с огромен кредит на доверие, но през първите няколко месеца от мандата му неговата популярност спадна толкова рязко, колкото не се е случвало на нито един друг френски президент. И също като своя предшественик сега Макрон трябва да обяснява колко пари харчи за външния си вид. Списание „Льо Поан" публикува сумата, която Макрон е изразходвал досега за визажистката си: цели 26 хиляди евро. Елисейският дворец потвърди информацията, а един съветник на президента обясни, че след встъпването на Макрон в длъжност спешно се наложило да наемат външна визажистка.

Тази история напомня за скандала с личния фризьор на предишния френски президент Франсоа Оланд. Миналата година журналисти от „Льо Канар Аншане" разкриха, че въпросният фризьор е получавал по 10 хиляди евро месечно. Тогава правителственият говорител оправда високата заплата с удълженото работно време на фризьора, който се грижел за прическата на президента всяка сутрин и преди всяка публична изява, включително и в почивните дни. Защото в крайна сметка г-н президентът не можел да се показва „с разрошени коси".

От самото начало Макрон полага сериозни усилия да изглежда държавнически и да излъчва царствена суверенност. Сега обаче скандалът около визажистката му идва в крайно неподходящ момент - точно когато рейтингът му тревожно спада. Според едно допитване, 57% от анкетираните вече са недоволни от президента. Тоест, в сравнение с май и юни престижът на президента е спаднал с 22-24 пункта. Единственият подобен случай през последните десетилетия беше с Жак Ширак през 1995 година, като за същия период той изгуби 20 пункта.

Камъни по пътя

В момента само 36% от французите оценяват положително първите 100 дни на Макрон. Това навярно се дължи и на някои от неговите решения: съкратените финансови помощи за бедни наематели, както и противоречията около либерализирането на трудовото право и планираните икономически реформи. Президентът със социаллиберални убеждения тепърва трябва да покаже дали ще съумее да наложи волята си срещу могъщите френски синдикати, а редица политици от френската левица вече разкритикуваха реформаторските му планове, които, според тях, облагодетелствали бизнеса и щели да доведат до орязване на правата на трудещите си. Много от критиците на Макрон и без друго виждат в него единствено някогашния инвестиционен банкер, който по-късно като министър на икономиката си създаде немалко врагове.