Как може да бъде наречен фундаменталист един човек, който очевидно няма никакво отношение към основните тези на християнския фундаментализъм - за безпогрешността на Библията, за физическото възкресение и за изкупителната смърт на Исус Христос? От друга страна в своята полемика срещу "културния Марксизъм", който според неговите разбирания отслабвал Запада в борбата му срещу исляма, Брайвик постоянно се позовава на Господ, църквата и християнството.

Отделно от това той се отнася с презрение и присмех към норвежката Лутерова църква, в чието лоно Брайвик е приет още на 15-годишна възраст. "Повечето протестанти, аз включително, загубихме всякакво уважение към евангелистката църква", пише Брайвик. Според него в много църкви, вкл. норвежката, висшето духовенство е принесено в жертва на "политическата коректност".

Християнство, но какво?

В този смисъл църквата, на която норвежкият атентатор симпатизира, трябва да бъде нещо като противовес на казионната църква. Вярно е, че в силно повлияната от Лутеровите възгледи норвежка църква има по-силно пиетистично влияние, отколкото в църквите на повечето северни европейски народи. Но е вярно също така, че и норвежката църква се отличава с добро отношение, дори симпатия към държавата, с масово членство в църквата (85 на сто от норвежците са в Лутеровата църква), при едновременно сравнително слаба църковна активност на гражданите и високо съзнание за социалните морални ценности.

Брайвик смята, че в условията на бъдеща "културно консервативна хегемония в Европа" трябва да бъде подменено изцяло висшето църковно ръководство. В този смисъл той се обявява за разбиване на евангелистката църква, чиито членове преминават на страната на католицизма и по този начин подпомагат създаването на Единна европейска църква. "Вярвам във всяка църква, която е способна да се самоотбранява и която е готова да се бори за отстояване на своите принципи и ценности," пише още Андерш Брайвик. Себе си той определя като "100-процентов християнин, който първоначално е бил умерено набожен, след това - агностицик, за да стане след това отново умерено религиозен".

Мироглед в стил "пачуърк"

Не на последно място напълно в унисон със своите убеждения Брайвик украсява своя памфлет от 1518 страници, озаглавен "Европейска декларация за независимост", с Кръста на Ордeна на темплиерите и латинското наименование на "Армията на рицарите на Христос и на Храма на Саломон". Брайвик се възхищава на кръстоносните походи и на Ордена на темплиерите, опитал се да обедини в едно братята-монаси и кръстоносците. През 2002 година той се включва в тайна среща на темплиери от 8 страни, която групичка по-късно обаче се разпада така, както няколко века по-рано - през 1313 година - се разтуря и Орденът на темплиерите.

Брайвик обаче, обявил се за враг на исляма, остава обладан от аурата на тайнствените Свободни зидари. В съчетание с визията му за един проспериращ Запад Брайвик прави сложна компилация между различни ценности и идеали, които той слепва с техниките на пачуърка, за да изгради един свой собствен световен мироглед, който да противопостави на визията за "Европа на културното многообразие". Така най-общо могат да се опишат религиозните фантазии на един фанатичен човек, оставили след себе си кървава диря...