Макар и малък тогава, помня как през 50-те години на миналия век жените в нашия дом не изхвърляха практически нищо, а просто подаряваха износеното, омалялото и окъсялото, непотребното вече, на други, които имаха нужда. Децата от фамилията износваха поред по-здравите дрешки и обувки, да не говорим за дефицитните следвоенни детски колички, бебешки кошчета, проходилки, играчки, шейнички, дървени ски и щеки, скиорски обувки, извити отпред кънки с „жабки” за пристягане и други лъснати от растежа на братчета, сестрички, братовчеди, роднини и съседи предмети, някои от които днес отново умиляват по-възрастните от витрините на вехтошарските и антикварни магазини.

Това обаче съвсем не беше всичко. От стария изтрит костюм на дядо или татко ставаха чудесни къси панталонки за лятото, а демодираните рокли на мама с помощта на ножицата и домашната шевна машина се превръщаха в приказни тоалети за момиченцата и младите госпожици. Тези шивашки метаморфози започнаха да изчезват, когато следвоенните магазини се понапълниха с конфекция, но никой никога не успяваше да замени дъхащото на нафталин старо бомбе или дамската шапчица с воалетка при наивните публични демострации на зрялост, наречени пубертет.

Магазин „рови-рови”

Днес предметите от втора ръка отново преживяват своя ренесанс, но този път под английския етикет секънд хенд. След като Берлинската стена рухна, а виенският „Мексико плац” от мека на евтини стоки за източноевропейците, отново се превърна в обикновен градски пазар, след като в средата на 1990-те приключи и окончателното усвояване на западните хуманитарни помощи от ловки бизнесмени, отново дойде времето на вносните стоки втора употреба. И то какво време! Никога не съм допускал, че в днешна, макар и сиромашка България, те ще се радват на такъв повсеместен и убедителен успех!

Убедете се сами: всякакви дрехи и обуща, които се продават в стотиците „дрип-шопове” в цялата страна, бяла техника, електроника, мобилни телефони, лаптопи и обикновени компютри, леки автомобили, камиони, трамваи, тролейбуси, ЖП-вагони и локомотиви, релси, кораби (пътнически и военни), дори самолети - също граждански и бойни! Нека си припомним как две пернишки гяволета успяха да направят родината си за смях пред Европа, като извършиха сложна препродажба с фиктивен внос на месопреработвателни машини от някогашната ГДР с европари, и как доста от внесените евтино 40-годишни вагони от БДЖ вече успяха или да катастрофират или да изгорят...

Човек се учи докато е жив...

Не знаех, че предприемчиви бизнесмени правели вече и хляб втора ръка, като непродадените самуни били смилани и влагани в тестото за следващия ден, но – „човек се учи докато е жив и после пак ненаучен си отива”, както казваше поучително навремето бащата на мой приятел...

Понякога се питам – имат ли бъдеще стоките втора употреба? Засега отговорът ми е положителен, особено за гражданите на най-бедните европейски страни, които винаги държат в главата си другия, изстрадан вече от тях реторичен въпрос: „А хич?”