Десетилетията на Албания като Народна република преминават под сянката на Енвер Ходжа, комунистическия диктатор на страната. Берлинският експерт по балканските въпроси Холм Сундхаусен обяснява:

“Първо Албания следва пътя на Югославия. И двете страни приемат в началото на 1946 конституции, чийто образец е съветската конституция от 1936. Това е една програма, която води към социалистическата общност и към изолация от Запада.”

Следват масови чистки, с които режимът на Ходжа премахва реални и потенциални врагове на комунистическата власт. Хиляди албанци стават жертва на бруталните репресии. Частната собственост бива конфискувана, извършена е радикална аграрна реформа. Когато през 1948 се стига до разрив между Белград и Москва, Ходжа обръща гръб на Тито и се хвърля изцяло в обятията на Сталин. Само че и това не продължава дълго – както припомня Холм Сундхаусен:

“Следва фазата на тесни връзки със сталинисткия СССР, тъй като в Албания Сталин се радва на голяма слава. Дори смъртта му през 1953 не променя нещата – култът към Сталин продължава. Но когато през 1956 Хрушчов разкрива пълната картина на Сталиновите престъпления и СССР поема курса на десталинизация, тогава Албания започва да се отдръпва от Москва.”

Енвер Ходжа насочва поглед към Китай: и двете страни отхвърлят десталинизацията и тезата на Хрушчов за мирно съвместно съществуване между комунистическия и капиталистическия свят. Но след смъртта на Мао през 1976 Пекин се ориентира към СССР и САЩ – Ходжа незабавно скъса отношенията си с китайците и вкара Албания в пълна изолация:

“Промяната на Ходжа от интернационалист в националист изискваше нова стратегия. Тази стратегия се свеждаше до изолирането на Албания от всякакви външни влияния, както от Изток, така и от Запад, и създаването на тотална диктатура на Енвер Ходжа.”

Сраната обеднява и се самозатваря изцяло. Първоначално след смъртта на Ходжа през 1985 не настъпва край на изолацията: неговият приемник Рамиз Алия продължава курса на диктатора. Едва с падането на Желязната завеса в края на 80-те години рухва и комунистическият режим. Провеждат се свободни избори и Народната република се превръща в Република Албания.

Спокойствие не настъпва обаче и през следващите години, белязани от чести смени на правителствата и безкрайната борба за власт между демократа Сали Бериша и социалиста Фатуш Нано. В 1997 Албания балансира известно време на ръба на гражданската война. И до днес страната се бори с икономически проблеми, с корупцията и организираната престъпност. Целта обаче е ясна: прием в ЕС.