Още преди референдума във Франция, анкетите в Холандия предвиждаха поражението на Конституцията, а 96% от противниците й заявяваха, че решението им няма нищо общо с гласуването на французите.

Макар че референдумът имаше само консултативен характер и формално-юридически не е обвързващ нито за холандския парламент, нито за правителството на християн-демократа Ян Петер Балкененде, резултатите му трудно могат да се игнорират. Холандската официална политика можеше да пренебрегне вота на наслението, ако примерно в референдума бяха участвали под 30% от гласоподавателите. Но участието бе над 60 % и вотът на противниците бе толкова силно изразен, че водени от инстинкта си за самосъхранение, политиците не могат да не се съобразят с тази реалност.

На въпроса защо е против, възрастен господин от Маастрихт отговаря: “Аз гласувах против, защото е твърде рано и твърде бързо. Холандия трябва да плаща много, много повече от други страни... Сега идват всички онези страни, които всъщност са бедни и кой трябва да плаща – това сме ние от тази част от Европа.”

Причините за холандското “не” имат често емоционален характер. Това е например носталгията по добрите стари времена на “гулдена” и недоволството от еврото. Това звучи в думите на друг гражданин на Маастрихт: “Днес не сме доволни от Европа, най-напред от еврото ... ние сме изостанали в сравнение с времената на гулдена.”

Седмици преди референдума холандски фермер от северната част на страната бе украсил гърба на кравите си с плакат на който пишеше “не” на Европейската конституция. Популисти като Геерт Вилдерс, депутат от холандския парламент, уловили настроенията, неуморно кръстосваха страната с лозунги призоваващи за излизането от Европейския съюз и връщането на “гулдена” като парична единица. Холанците използваха реферндума да дадат израз на натрупалото се с години недоволство. Една възрастна дама подчертава: “На млади години бях за Европа, но този път казах не!”

В Холандия както и във Франция Конституцията стана жертва на антибрюкселските настроения и обвинения, които често нямаха нищо общо с нейния текст. На въпроса познава ли Конституцията, млада холандка, току що гласувала против, съсем непринудено призна: “Аз мисля, че ние знаем твърде малко за Конституцията и това е по-скоро протест ....”

С право или не, холандският министър на икономиката Ян Брингхорст подчерта: “Караме народа да гласува за неща, от които той няма понятие.”