Президентът предложи на българите референдум с три въпроса: дали да се въведе задължително гласуване, дали да може да се гласува по електронен път и дали гласуването да включва задължително и мажоритарен елемент. И трите въпроса са уместни, и трите имат международен прецедент, и трите могат да доведат до положителен резултат. Така смятат юристите Георги Близнашки и Атанас Славов.

Да има ли мажоритарен вот

Мажоритарният вот съществува в много от най-развитите демокрации, каквито са страните от англосаксонския свят, например. Някои от тях са решавали именно чрез референдум въпроса за това каква избирателна система да следват. „Последният пример е Великобритания. Преди две години там се проведе допитване за въвеждане на нова избирателна система с мажоритарен елемент, подобна на тази, която съществува в Германия и която се смята за „мерцедеса на избирателните системи". Предложението беше отхвърлено от мнозинството и в сила остана традиционната мажоритарна система“, казва преподавателят от Софийския университет и доктор по конституционно право Атанас Славов. Той напомня, че по същото време Нова Зеландия също подлага въпроса на референдум, но резултатът там е положителен – избирателната система е реформирана.

В други държави реформата на избирателната система се извършва без да се дискутира на референдум. В Румъния например, където това е направено преди няколко години.

За конституционалиста Георги Близнашки мажоритарният вот е най-болната от всичките теми, предложени от президента Плевнелиев. Той твърди, че колкото и многобройни да са примерите на други страни, решавали въпроса с избирателните системи в референдуми, за България водещият принцип трябва да е друг – че за нас самите това е важно решение. „Нали всички си даваме сметка, че нещо не е наред“, пита реторично Георги Близнашки. „И това, което не е наред, е именно в партиите, които са основният посредник между хората и властите. Това натрупа огромно напрежение в обществото и референдумът е добър начин да се откликне“. Близнашки напомня, че референдумът има консултативен характер, доколкото ще изяви обществените нагласи. Чак след това ще се търси начин за законодателно решение на тези нагласи.

Задължителното гласуване

Задължителното гласуване е сред онези теми, които другаде обикновено не са решавани на референдум. Няма пречка обаче това да се случи, казва Атанас Славов: „Такова гласуване има поне в 10 страни, сред които са Австралия, Люксембург, Белгия, Гърция, Аржентина и още няколко. До 1970 г. то съществуваше и в Холандия. До такива решения обикновено се стига след преценка на традиционните нагласи и практики във всяка отделна страна. В българския случай предложението е обусловено най-вече от съмненията за корпоративен и манипулиран вот. Предполага се, че колкото повече хора участват в гласуването, толкова повече отслабва вероятността вотът да бъде „купен“. И чисто математически това е точно така“.

Атанас Славов обръща внимание и на друг аргумент в полза на задължителния вот – такъв, който е свързан с усещането за общност и до участието на гражданите в самоуправлението. Трети аргумент гласи, че задължителното гласуване ще доведе до нов акцент в кампанията на партиите, като ги принуди да обърнат внимание на съдържателния дебат.

Георги Близнашки задължителният вот навсякъде е довел до положителни резултати - при този вот избирателната активност рязко се покачва. Според него усиленото гражданско участие е съпътствано и от по-добро осъзнаване на гражданския дълг на хората, изтъква експертът.

Въпросът, който всяка страна решава отделно, е дали неучастието в един задължителен вот трябва да бъде последвано от санкции. „В Белгия например санкциите са само формални. В други страни се налага ниска глоба или отказ от административни услуги. Но анализът показва, че в страните със задължително гласуване хората отиват до урните не защото в противен случай ще ги накажат, а защото приемат, че вече така е прието“.

Според Атанас Славов задължителното гласуване води до един сигурен резултат – да предизвиква високо участие в изборите. И това високо участие е гарантирано независимо дали ще е предвидена санкция за нарушителя. Славов цитира за пример четири швейцарски кантона, които са отменили съществувалото задължително гласуване. В резултат участието на гражданите е спаднало веднага след отмяната. В пети кантон обаче, който не е отменял задължителния вот, но не е налагал и санкция за негласуване, високият процент участие е бил запазен.

Електронното гласуване

Въвеждането на електронно гласуване може и да не е тема точно за рефередум, но със сигурност е тема за широко обсъждане, смята Георги Близнашки. „Ние сме нация от имигранти, време е да го разберем. Най-активната част от нашето население живее в чужбина. Тоест, на място, където осигуряването на условия за гласуване е твърде несигурно. Президентът Плевнелиев предлага електронното гласуване като опция, а не като повсеместен начин за гласуване. И тази опция е подходящата за българите в чужбина“.

Атанас Славов добавя още едно съществено разграничаване: между гласуването по интернет от домашния компютър и гласуването от специални стационарни устройства, каквито съществуват в САЩ още от 60-те години, а в Европа са познати поне от две десетилетия. „Президентът говори и за двете, което веднага поставя на преден план въпроса за сигурността на вота. Тези опасения сигурно имат своите основания, но има страни, в които този риск е избегнат. Тук пионер е Естония, в която има много силно развита система за електронно управление и гласуване. Намерени са начини да се защити тайната на вота и да стане невъзможно той да бъде подправен. Има и страни, в които са правени експериментални интернет-гласувания. Такива са – Франция, Швейцария и Канада“.