На 30 ноември 2009 г. Европейската научна фондация (ESF) в Страсбург обобщи оценката си за БАН. 40 учени от 16 европейски държави заявиха: „По-голямата част от институтите на БАН извършват ценна изследователска дейност според международните стандарти. Има групи, които работят на челни световни позиции. Това е впечатляващо постижение, предвид трудните условия за провеждане на изследвания в България.”

Изводите от международния одит бяха представени в София от председателя на наблюдаващия комитет Райндер ван Дойнен. Холандският учен каза, че българската държава ще има мрачно бъдеще, ако не заложи на науката. В същия този ден, няколко часа по-късно, българските депутати съкратиха бюджета на БАН с 10 млн. лв. и циментираха финансовата мизерия, констатирана и от европейските наблюдатели. Какви са основните изводи от едногодишното наблюдение на екипа на Европейската научна фондация върху работата на БАН?

Феодалните старчета

Първият минус, който виждат европейските професори в институтите на БАН, е липсата на млади учени и почти никакви шансове за кариера пред тях. Към младите не се поема конкретен ангажимент. В Страсбург не смятат, че вината е само на БАН, нито пък само на т. нар. „феодални старци”. В доклада на Европейската научна фондация се казва, че „задържането на учените в БАН е социална мярка”, с други думи: БАН е заложник на социалните проблеми на държавата. Европейската научна фондация дава и препоръки как да се преодолее напрежението между млади и стари в БАН: чрез диференцирано заплащане, по-ранно ангажиране на талантливи млади учени в научното ръководство, чрез субсидии за изявените докторанти и пр.

Двата казана

Учените от БАН не са против реформите. Дори в добрите институти винаги има нещо, което може да се направи по-добре, казва проф. Стефан Хаджитодоров, главен научен секретар на БАН. В някои институти трябва да се поработи повече, но за реформите е нужно време. С паника реформа не се прави, смята и Орлин Събев, научен секретар на Института по балканистика. Как точно си представят успешната реформа в БАН? Учени и от висшите училища, и от БАН смятат, че част от реформата трябва да е симбиозата университети-институти. Изкуствено и излишно е противопоставянето между университети и академия, което беше направено не без приноса и на образователния министър Сергей Игнатов, заявил наскоро, че „два казана” са в повече на държавния бюджет.

Ври и кипи

"Стимулирайте гъвкавостта и хоризонталните мрежи" - такава е препоръката и на Европейската научна фондация. Нужни са сътрудничество между научните структури и създаване на единни центрове, в които да се използват общи лаборатории, за да няма дублиране на звена и нездравословна конкуренция.

В БАН напоследък всичко ври и кипи - включително заради предложението на УС за преструктуриране на академията. Сливанията стават „отгоре-надолу”, без съгласуване, смятат редовите учени. Главният научен секретар проф. Стефан Хаджитодоров казва, че вече е създадена комисия, която ще се съобрази с идеите „отдолу” и ще ги внесе за обсъждане в Общото събрание. Следващата стъпка ще са атестацията на всеки учен в БАН и въвеждането на диференцирано заплащане. Ще бъде взета предвид и препоръката на Европейската научна фондация за създаване на международни консултативни комисии.

Силните страни на БАН се премълчават, казва директорът на Философския институт Васил Проданов. Има кръгове, които са заинтересовани от ликвидацията на БАН. Имотите на академията са все пак на стойност няколко милиарда, а и БАН създава конкуренция в привличането на външно финансиране.

Глезотия ли е науката?

Обществото слабо се интересува от науката. Данни на социологическата агенция АФИС сочат, че 36% от българите са безразлични към реформата на БАН. Те смятат, че държавата няма защо да се занимава с „глезотии” като изследвания и открития. Това улеснява замитането под миндера, смята проф. Васил Проданов. Най-лошото е, че тази стратегия се налага от министри в правителство, което иска да изчисти образа на България пред Европа. Не е вярна тезата, че науката по света се прави в университетите, казват в БАН. Картината в това отношение не е универсална, но институции, подобни на БАН, има в цяла Европа: Австрийската академия, държавни научни институти като CNRS във Франция и Max Planck Gesellschaft в Германия.

„Надяваме се, че българското правителство ще признае тази международна оценка като първа стъпка за подготовка на българската наука към заслуженото място в Европа”, написаха 40 професори от 16 страни в Европа в края на миналата година. Свършеното досега не дава основание за подобен оптимизъм.