1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

РЗС и консервативната резачка

Автор Георги Папакочев/Редактор Александър Андреев9 декември 2009

Разпадането на парламентарната група на РЗС поставя под въпрос и бъдещето на т. нар. "дясно-консервативен" проект в България, за който имаше сериозни международни надежди. Върху тях се спира Георги Папакочев.

Вече се търкалят главиСнимка: AP

На „пожарната” си среща с премиера Бойко Борисов по повод надвисналата опасност от изличаване на парламентарната група на РЗС от парламентарните регистри, лидерът на българските тори г-н Яне Янев е поставил в руско-„трактирен” стил въпроса: „Уважава ли ГЕРБ дясно-консервативния проект на България и съобразява ли се с неговите позиции във вътрешен и международен аспект?”.

Нали уж всичко това
трябваше да изчезне?Снимка: George Papakotchev

В патетичното питане прозират не само обидата и гневът на един разочарован партиен лидер, заменил земеделското учение с идеите на британските тори, но и прагматичният ужас, че смятаните до началото на това лято „надеждни партньори” на групата на консерваторите и реформаторите в ЕП, освен че от много месеци са ненадеждни, могат да престанат да бъдат и партньори. Просто защото политическото им представителство в националната и европейска политика вече клони към нулата.

Напред към светлото консервативно бъдеще!

В началото на април тази година нещата изглеждаха другояче. В отговор на клетвата на г-н Яне Янев, дадена от трибуната на третия редовен конгрес на РЗС, че „Окото ми няма да трепне, докато в България не въведа ред и законност”, гостуващият на форума в София британски консерватор Джефри ван Орден прогнозира пред партийно екзалтираните делегати, че РЗС ще имат „двама-трима свои депутати след изборите за ЕП” и така ще придадат допълнителна сила и блясък на излизащата от ЕНП новосформирана група на „Европейските консерватори и реформисти”.

Това, естествено, не се случи, както и на парламентарните избори през юли готвещата се за най-малко 30 свои депутати партия на г-н Янев успя със сетни сили да осигури мандати едва на десет свои активисти. И всички тези провали въпреки интензивните контакти на ръководството на РЗС с Уестминстърската фондация в Лондон, която се финансира почти изцяло от държавата и щедро отпуска средства на основните британски партии, както и на техните перспективни приятели в чужбина, въпреки ръкостисканията със самия лидер на британските тори Дейвид Камерън и оказаната от тях теоретична и методическа помощ при двете предизборни кампании това лято в България.

Какво остана от заканите?Снимка: AP

Язък за резачката

За жалост известният закон на Мърфи, който гласи, че „когато нещата вървят зле, винаги могат да станат още по-зле”, заработи срещу РЗС в самото навечерие на конгреса на ЕНП в Бон, на който ще участват цели 13 делегати от управляващата ГЕРБ, и броени дни след влизането в сила на прословутия Лисабонски договор.

Оказва се, че амбициозните носители на дясно-консервативния проект в България ще трябва надълго и безполезно да обясняват на обеднелите си симпатизанти защо политиката на ЕНП е в разрез с тази на торите, защо те са срещу Европейската конституция, срещу създаването на обща европейска армия, срещу въвеждането на европейска Харта за човешките права, срещу европейски закон за миграция и европейска данъчна система. А може би и защо при това положение РЗС въобще подкрепя ГЕРБ?

На предизборна среща през май в Шумен лидерът на местните тори г-н Янев беше отсякъл: „Не съм слънце да огрея навсякъде, но ако сега режем глави със скалпел, то с вашата подкрепа след изборите ще режем с резачка”. Пет месеца след споменатите избори единствената търкаляща се политическа глава е на неговата формация. Очевидно инструкцията за работа с консервативната „резачка” или въобще не е била прочетена, или просто не е била разбрана. Така че язък за резачката.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ