Ако си безработен в Германия съществува много по-голям риск да изпаднеш в бедност, отколкото в която и да е друга страна в ЕС. Последните данни на Евростат сочат, че 70,8 процента от безработните в Германия са застрашени от реална бедност, при средна стойност за Европа от 48,7 на сто. Следват Литва и Латвия, а на четвърто място идва България, където  55% от безработните са застрашени от бедност. На другия край на скалата са Франция, Кипър и Финландия - с под 40 процента риск от бедност сред безработните.

Според анализа на Евростат, лицата, изложени на риск от бедност, са тези, чийто доход е под 60 процента от средния за страната. Германците, останали без работа, първоначално получават пари за безработни - 60 процента от последната заплата или 67 процента, ако имат деца. Условието за това е през последните 12 месеца да са внасяли социални осигуровки. По-късно, в зависимост от това колко дълго са работили преди да загубят работата си, безработните евентуално получават социални помощи, известни още като "Харц-4". В момента те са 416 евро месечно.

"Високият дял на безработни, живеещи в риск от бедност, изобщо не ме изненадва", казва за ДВ Улрих Шнайдер от Съюза на благотворителните организации Paritätischer Gesamtverband. Той пояснява, че това е резултат от проведената реформа през 2005 година. Шнайдер е изненадан, че германската социално-осигурителна система в чужбина се ползва със славата на много щедра. "От 2002 година насам социалните облаги биват систематично орязвани", посочва експертът и добавя, че това води до силно социално разслоение в обществото.

Риск от маргинализация

Независимо, че един бедняк в Германия може и да живее по-добре, отколкото например някой беден българин, той е изложен на значителни рискове - включително да бъде отритнат от обществото, да бъде маргинализиран. С други думи - да не може да си позволи много от нещата, които са нормални за останалите хора - например да членува в спортен клуб или децата му да вземат уроци по музика", посочва Шнайдер.

Лидерката на левицата в Германия Катя Кипинг нарече данните на Евростат "звучна плесница за ХДС/ХСС и Социалдемократическата партия" и настоя управляващите да отговорят защо са допуснали "подобна катастрофа ". А говорител на Зелените нарече това "тревожно доказателство за неадекватността на нашата социално-осигурителна система".

В същото време други наблюдатели са доста по-умерени. Така например Кристоф Шрьодер от кьолнския Институт за икономически изследвания посочва, че делът на безработните в Германия е спаднал значително - от 4,8 милиона души през 2005 година на 2,6 милиона в момента. Шрьодер критикува по-скоро това, че държавата не отделя достатъчно средства за превенция на дълготрайната безработица.