Наскоро в град Мараба, щата Пара, следователи от министерството на труда се натъкнаха на ужасяваща картина - открити бяха 150 души, живеещи в колиби от слама и пластмасови чували. Препитавали се с предаването на метални отпадъци. Сред тях имало и малолетни. Тези хора живеели при ужасяващи условия - без тоалетни и течаща вода, за пиене използвали водите на близка замърсена река. Предаваното желязо било претопявано в нелегални доменни пещи, собственост на отделни мафиотски групировки. „Не бяхме виждали подобно нещо”, споделя местен прокурор. Трите фирми, участници в схемата, са осъдени да платят големи глоби и са задължени да обезщетят своите обезправени работници.

И днес в най–голямата и просперираща страна в Латинска Америка се случват подобни неща. На захарни плантации, големи строителни обекти, кланици и земеделски стопанства все още се срещат хора, работещи като роби. Най–много случаи на робство има в северната част на страната. Криминални групировки използват робския труд на местни народностни групи и изсичат джунглата. През 1995 година бразилското правителство призна, че в страната съществува нова форма на робство. Оттогава насам властите се освободили 44 000 души, които са били третирани като роби.

Имигрантите–роби

Междувременно правителството затегна мерките, но в отдалечените провинции едрите земевладелци все още командват положението. Във времето на икономически подем в Бразилия нараства и търсенето на евтина работна ръка. Десетки хиляди боливийци, перуанци и парагвайци работят в Бразилия при мизерни условия срещу минимално заплащане. В същата категория попадат и много бежанци от Хаити. Всичко това напомня за отдавна отминали времена, когато милиони са били докарвани с кораби от Африка в Бразилия за принудителен труд. В продължение на 3 века африканците и местното индианско население са третирани като роби по плантациите за захарно цвекло, кафе, какао, памук и каучук, но така също и като дървосекачи или търсачи на минерали.

Макар епохата на колониализма отдавна да е приключила, и днес в Бразилия са живи някои от предразсъдъците и предубежденията от онова време. Повечето тъмнокожи бразилци, наследници на някогашните роби, и днес работят като домашни прислужници или стават жертва на насилие по улиците. Повечето затворници в Бразилия са от същата социална група. И все пак Бразилия бележи напредък - с помощта на специална правителствена програма за достойно заплащане много хора започват нов живот, скъсвайки завинаги с робския труд от сутрин до мрак.

АГ, ЗЦ, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов