Формално генералите не заемат никакви постове в управляващата партия, но всички наблюдатели в Зимбабве са единодушни, че те ще играят ключова роля за увековечаването на режима на Мугабе. Командирите на армията и силите за сигурност са сред главните фигури, планиращи стратегията на Мугабе след провала му на изборите. Последният ще разчита на армията, за да ограничи евентуални протести, докато той мобилизира политическите си сили в борбата срещу водача на опозицията Морган Цвангирай, който твърди, че е спечелил изборите и иска да бъде обявен официално за нов държавен глава на Зимбабве. Стратегията на режима включва също искане за преброяване на гласовете от президентските избори и оспорване на достатъчно мандати, за да опровергае парламентарната победа на опозиционното Движение за демократична промяна.

Един западен дипломат в столицата Хараре отбелязва, че без подкрепата на генералите Мугабе едва ли би се осмелил да поеме по този път. Според него президентът все още се радва на достатъчно уважение и лоялност, за да

може да разчита на армията

Повечето командири са стари съратници на Мугабе от времето на борбата за независимост през 70-те години.

Мнозина наблюдатели смятат, че подкрепата им за Мугабе представлява огромно препятствие за опозиционните сили на Цвангирай. Последният специално подчертава, че силите за сигурност няма защо да се страхуват от промяната на правителството. Същевременно опозицията твърди, че армията не поддържа политически неутралитет, тъй като през последните години нейните сили бяха използвани често за смазване на антиправителствените протести.

За разлика от много други африкански страни, зимбабвийската армия остана на заден план след извоюването на независимост от Лондон през 1980. Картината започна да се променя след 2000, когато в лицето на Движението за демократична промяна възникна силна опозиция на управляващия режим. През последните осем години Мугабе назначи редица активни или запасни офицери на важни постове в своята партия с цел да си осигури подкрепата на военните.