Театралната завеса е вдигната. Сцената е напълно празна. Прозвучават фанфари. Капак на пода на сцената се отваря и отвътре излиза един мъж. Той е младолик, засмива се и тръгва напред: “Ще ви разкрия моя живот. Роден съм за сцената и ще умра на нея... Или ще остана жив, ако пиесата поне отчасти свърши добре.” Това е откъс от пиесата “Откриването” на австрийския писател и драматург Петер Турини. Текста прочете Борислав Петранов - директор на Българския културен институт “Дом Витгенщайн” в австрийската столица Виена.

Автобиографично

От устата на Петранов думите на героя на Турини звучат автобиографично, защото много точно изразяват неговата собствена връзка с театъра. А тя води началото си от времето, прекарано в ловешката езикова гимназия: “Там имаше, и мисля че продължава да го има, традицията всяка година завършващият випуск да прави едно представление. Но през 1983 г. в Ловеч пристигна и група млади актьори, които току-що бяха завършили ВИТИЗ. Те започнаха да правят самодеен театър в Младежкия дом в Ловеч, където аз започнах да играя.”

Упорито

Резултатът от този пръв пряк допир с театъра събужда у Борислав Петранов желанието да свърже целия си живот с него. След завършването на гимназията той кандидатства актьорско майсторство във ВИТИЗ. “Още на първия кръг ме опукаха. Тогава надделя разумът и всъщност ме приеха финанси и кредит. Но през цялото време, докато следвах финанси и кредит, кандидатствах постоянно във ВИТИЗ.” След няколко години упорството му се увенчава с успех и Борислав Петранов се записва студент по специалността театрознание в Националната академия за театрално и филмово изкуство в София.

Неотлъчно

Театърът го влече не само интелектуално, но и физически. По време на следването си той започва работа като осветител в софийския театър “199” – нещо, което му дава добър поглед зад театралните кулиси. Опит, който се оказва полезен по-късно, когато Борислав Петранов е назначен за заместник директор на Драматичния театър в Пловдив, а след това - на Малък градски театър “Зад канала” в София. Той е автор на собствена пиеса – “Небе за твоя покрив,” пише театрални критики, участва в журито на едни от най-престижните български театрални фестивали. През 2001 г. излиза от печат книгата му “Българската Нора” – едно оригинално изследване на инсценировките на пиесата “Куклен дом” на норвежкия писател и драматург Хенрик Ибсен. Паралелно с работата си в Българския културен институт във Виена продължава да прави театър. Заедно с актьора Щефан Флеминг той режисира и сам участва в сценични четения на австрийски и български автори.