Германия преди сто години. Първата световна война тъкмо е приключила. Кайзерът е избягал, но за мир не може да става и дума. На 9 ноември 1918 социалдемократът Филип Шайдеман провъзгласява Германия за република. Революцията, подета от войниците и подкрепяна от работниците, обаче продължава. Отново загиват много хора. Германци стрелят срещу германци - в борбата за правилната форма на управление.  През януари 1919 година ситуацията се изостря. Тези събития ще влязат в историята като Януарското въстание, наричано още Въстанието на спартакистите, тъй като в него участва и марксисткият съюз "Спартак".

Всеки ден се провеждат масови демонстрации. Временното правителство е под ръководството на социалдемократа Фридрих Еберт и представлява коалиция между Социалдемократическата партия и по-радикалната Независима социалдемократическа партия. То е поставено под натиска на улицата, който се засилва с всеки изминал ден. Натискът се засилва и от наскоро основаната Комунистическа партия на Германия, чиито лидери са бивши социалдемократи - Карл Либкнехт и Роза Люксембург.

Несбъднатата мечта за демократичен социализъм

В Социалдемократическата партия двамата политици са изолирани твърде рано заради своята твърда антивоенна позиция - след като през 1914 година партията гласува за пускането в обращение на военни облигации за финансирането на Първата световна война. Роза Люксембург и Карл Либкнехт основават съюза "Спартак", а по-късно решават да се присъединят към редиците на радикалните независими социалдемократи. За кратко време - през революционната зима на 1918/1919 година - изглежда, че тяхната мечта за социалистическа република на Съветите по примера на Русия ще се сбъдне. Революцията от 1917 година там е успешна, но много бързо се превръща в диктатура на болшевишката партия. Роза Люксембург отхвърля този вариант.

"За нея социализмът и демокрацията са били "неотделими" един от друг. Според нея, не само политиката е трябвало да бъде демократична, но и икономиката. Затова тя подкрепя движението на Съветите, но отхвърля категорично извършването на преврат", казва историкът Марсел Бойс от Хамбург. Той посочва, че тази позиция първоначално е застъпена и в програмата на  Комунистическата партия на Германия, където е записано, че "поемането на властта трябва да се извърши само чрез ясната, недвусмислена воля на голямото мнозинство на пролетарските маси в Германия".

"Това ли е нашата програма, Карл?"

Историците и до днес спорят за това каква роля са играли двамата най-известни комунисти в спартакисткото въстание през 1919 година. Марсел Бойс споделя становището, че началото на въстанието е било поставено от революционните сили в индустриалните предприятия и Карл Либкнехт се "е заразил от техните настроения". Целта на бунта е била сваляне на правителството. Тогава Роза Люксембург го запитала "Това ли е нашата програма, Карл?".

Може да се предположи, че Роза Люксембург и Карл Либкнехт са водили битка за уж правилния курс на партията. След смъртта им разцеплението сред левите сили навлиза в нова фаза. На 15 януари 1919 двамата са убити по-най-жесток начин от войници на свободния корпус - по заповед на управляващата Социалдемократическа партия. Официалната версия гласи, че Либкнехт бил застрелян "при опит за бягство". Роза Люксембург също е застреляна, а тялото ѝ е хвърлено в един от каналите на Берлин.

"Свободата винаги е свобода на инокомислещите"

Всяка година социалисти и комунисти организират мълчаливо възпоменение за Роза Люксембург и Карл Либкнехт. Във втората неделя от януари хиляди хора посещават Мемориала на социалистите в Берлин. Преди Обединението на Германия, режимът в ГДР превръща възпоменанието дори в задължителен ритуал. Един твърде противоречив ритуал, защото така властниците в ГДР са отдавали почит на една жена и един мъж, които винаги са отхвърляли диктатурата на една партия. А какво беше всъщност режимът в ГДР?

Историкът Марсел Бойс напомня, че в късната фаза на ГДР дисидентите се позовават на Карл Либкнехт и Роза Люксембург. Една година преди падането на Берлинската стена през 1989 година те отправят предизвикателство към държавната власт. По време на възпоменателното тържество те изидигат плакати с цитати на Роза Люксембург. Сред тях е и може би най-известното изречение на Роза Люксембург във връзка с критиката ѝ срещу руската революция: "Свободата винаги е свобода на инакомислещите".

Ролята на фондация "Роза Люксембург"

За духовното наследство на двамата популярни, но и оспорвани политици днес се грижи фондацията "Роза Люксембург". Нейната предсадетелка Дагмар Енкелман оценява това като "малко обезщетение" за Роза Люксемберг, на чието име е кръстена близката до Лявата партия фондация. По времето на ГДР Роза Люксембург е била издигната "на пиедестал", споделя Дагмар Енкелман и допълва, че навремето почти никой не се е грижил за теоретичните мисли на Роза Люксембург, които можело да се прочетат във вестникарски статии и писма.

С поглед към предстоящите евроизбори, Дагмар Енкелман отново напомня за вечната липса на единство сред левицата. Все още не е ясно дали левите ще имат своя обща фракция. За разлика от десните популисти, които бързо постигат единодушие, както казва Енкелман. "200-годишният опит показва, че левите много бързо издигат барикади помежду си и левицата не работи достатъчно за вътрешното единство", изтъква бившата депутатка в Бундестага от левицата. Такъв горчив опит натрупва и Роза Люксембург, която заплаща за това с живота си.