Прочутата Розова долина, където се произвеждат автомати "Калашников", е люлката на нежния аромат на розите и на розовото масло. Докато България се бори с корупцията и престъпността, розите предоставят на страната възможност да покаже своето най-красиво лице и да привлече туристи. България произвежда годишно два тона розово масло, което я нарежда на второ място в света след най-големия производител Турция. Българското розово масло, един тон от което струва 6000 евро, се води обаче за най-доброто и се цени най-много от световната козметична индустрия.

Йошикуни Ямамото, директор на японската парфюмерийна фирма "Ямамото пърфюмъри", казва, че японците купуват розово масло от България от 60 години насам.

Японците - луди по БГ розите

"Японците полагат големи грижи за телесния си мирис. Мнозина изпиват по една капсула и после цяла седмица миришат на рози" - твърди Ямамото.

Освен за обогатяване на парфюмите, розовото масло се използва широко в козметичната индустрия. Така например германската био-фирма "Д-р Хаушка" разчита много на неговите терапевтични качества. "Розовото масло пречиства кожата" - уверява представителят на марката Антал Адам.

По времето на комунизма Розовата долина беше основен доставчик на калашници за армиите от съветския блок, а и за други страни. Днес приватизираният оръжеен завод "Арсенал" осигурява работа на 5000 души и неотдавна спечели поръчка за снабдяването с автомати на иракската армия. Само че никоя поръчка не може да се сравнява повече с производственото равнище от комунистическо време. Нищо чудно розите да се окажат истинското бъдеще на региона.

Реклама с аромати

Нежният розов аромат и идиличният пейзаж, из който човек среща стада от кози и гробници от времето на античната тракийска цивилизация, биха могли да превърнат Розовата долина в популярна туристическа дестинация.

Съществуват обаче опасения, че евентуален туристически бум би могъл да съсипе долината. "Та вижте какво стана с Банско и Слънчев бряг" - казва Филип Лисичаров, собственик на розоварна недалеч от Казанлък. Освен туризма и все по-непредсказуемите климатични промени, като друг голям проблем той изтъква липсата на работна ръка. Лисичаров смята, че в това отношение спасението е в традиционните селски семейства, които могат без формалности да бъдат организирани за обирането на розите.