Какво правите с гости, които не се държат у дома ви така, както очаквате? Които остават по-дълго от обещаното, че и водят приятели със себе си? А отгоре на всичкото нямат и пари, за да се върнат у дома си... Вариантите са много, но законът на гостоприемството все пак изисква да ги изпроводите до превозното средство за дома им, да се договорите някак с шофьора, а ако не става, да платите връщането им, но да видите поне, че има с какво да се приберат у дома си.

Пред подобен проблем беше изправена берлинската управа тези дни и за съжаление на всички засегнати страни взе решение, което и до днес буди недоумение, оставяйки без отговор въпроса: какви хора работят в тази управа? Как иначе да си обясним факта, че Берлин плрати на всеки един от румънските роми-туристи по 250 евро за да напуснат Федералната република?

Наивност и коравосърдечие

При това Берлинската управа ги накара да подпишат декларация, че ще използват парите по предназначение, ако не - щяла да си ги вземе обратно. Ще си ги вземе, ама ако може да им хване дирите на ромите... И тук след наивността идва другият момент на коравосърдечието. Сред стотината неканени, но напълно легални гости имаше не малко деца и бебета. От управата тикнаха парите в ръцете на родителите им и ги пуснаха на улицата - да се махат. Ама къде са отишли в бурята миналия четвъртък, намерили ли са подслон, дали са оцелели – никой не го е грижа! От управата дори са убедени, че са извършили хуманитарна акция, както обяснява отговарящият за финансите в община Център Райнер Мария Фритче:

„Това е хуманитарна помощ. Помогнахме им да се върнат по родните си места. Това не е принуда да напуснат страната. Ние реагирахме на една катастрофална ситуация”, обясни Фритче по местната телевизия.

Даваш 27 хиляди евро и се освобождаваш по „хуманен начин” от проблема. Както се казва: пито-платено и на пръв поглед напълно легално по правилата! Само че игра по правилата в случая е невъзможна, просто защото никой в Европа не се е сетил да измисли правила за подобен вариант. При това не от вчера в Брюксел знаят, че в новоприетите източноевропейски страни има голям процент роми, които живеят обикновено под официалната летва за бедност и нерядко са дискриминирани. Разбира се, че те ще използват възможността за свободно придвижване или казано по-ясно: правото на тримесечен туристически престой в някоя от по-богатите западноевропейски страни. Като граждани на ЕС обаче те нямат право да искат убежище и не влизат в категорията „бежанци”.

Незаконно експулсирани?

В същото време, идвайки в Германия и в случая – в Берлин, се оказва, че няма къде да се подслонят. Е, ромите нямаха нищо против да преспиват в парка Гьорлитц, но това пък не отговаря никак на местните правила. По закон обаче полицията може само да ги прогони от общественото място. Никой няма право да експулсира граждани на ЕС, които не са извършили престъпление и са с легално право на тримесечен престой.

Социалната министърка на Берлин Хайди Кноке Вернер, чиято беше идеята с „хуманното” раздаване на пари, се опитва от няколко дни насам да обяснява, че не е гонила никого:

„Няма експулсиране в рамките на ЕС. Те трябва да са наясно най-после с това. Те не са бежанци, нито пък търсещи политическо убежище. Това са хора, които са тук със статут на туристи, но не изпълняват условията за туристически престой. Така че нямат право да са тук.”

Е, не че берлинската управа не направи минимален опит да разреши и по друг начин проблема, но стори това едва след намесата на гражданска инициатива, която всъщност обърка още повече нещата. Защото след като бяха прогонени от нелегалния им къмпинг в красивия парк Гьорлитц, ромите бяха подслонени в една от сградите на въпросната инициатива. Да, ама няколко дни след това ромите се поразширили и в другата част на сградата, която била наскоро ремонтирана и трябвало да приюти общинска детска градина.

На "кръгла маса" с ромите

Възмутени граждани се обадили в общината, тя пък поканила ромите на „кръгла маса”, за да обсъди с тях проблема и да им каже директно, че трябва да напуснат сградата. Ромската одисея продължава с кратка окупация на църквата срещу временното им убежище, където пък се намесил пасторът. И макар божи служител, той все пак превъзмогнал любовта си към ближния и изгонил ромите от храма. Тогава те склонили на общинското предложение да се пренесат във временния приют за бежанци в община Шпандау. Но и там ромите били подканени много бързо да напуснат, като не се знае дали защото заклали агне в чест на първата годинка на тяхна рожба, както написа местен вестник, или пък защото берлинската управа най-после била осенена от „великата идея” за плащането. Е, казват, че представители на румънското посолство имали своя дял в подканата, защото след кратък разговор с тях ромите, колкото и да се опъвали, все пак склонили да вземат парите и да напуснат града. Всъщност румънското посолство би трябвало да се включи в разрешаването на проблема по друг начин, обяснява Гюнтер Пининг, който отговаря за интеграцията на чужденците в Берлин:

„Факт е, че когато европейски граждани закъсат някъде в чужбина, отговорност за тях поема посолството им в съответната държава. Така че в бъдеще със сигурност ще има дискусия за това как постъпва румънското посолство със своите сънародници”, каза Гюнтер Пининг.

Еднократна социална помощ...

В този случай румънското посолство си спести някоя и друга хилядарка и със завидно безгрижие наблюдаваше заминаването на „закъсалите” си сънародници, без да се интересува къде преспиват и как преживяват. „В бъдеще ще има дискусия по въпроса”, казва сега заплашително берлинският пълномощник по въпросите на интеграцията. Защото едно е ясно: това няма да е първият и последен такъв случай, а от берлинската управа нямат намерение да плащат още веднъж. Един любопитен факт, който показва, че проблемът трябва да се реши на европейско ниво: част от пристигналите в Берлин роми са дошли от Испания и Англия, където работели на черно в селското стопанство, но кризата ги накарала да напуснат. Не искали да се върнат в Румъния, защото там са безработни. В Берлин пък дошли, защото си мислели, че тримесечното право на туристически престой им гарантира и социална помощ. Е, в известен смисъл я получиха, макар и еднократно...