1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ромските деца - на училище или на улицата?

Автор: М. Липчева, Редактор: С. Гяуров20 януари 2011

Български ромски деца не могат да се запишат в училище в берлинския квартал Нойкьолн, защото родителите им нямат адресна регистрация. Ромите от България получават сега подкрепа от градската управа на германската столица.

Без изход от мизериятаСнимка: N. Osman

От началото на седмицата германски политици водят разпалени дискусии около случай с децата на роми от Румъния и България, на които бе отказано записване в училище в берлинския квартал Нойкьолн. "Берлинският сенат застъпва ясна позиция - всички деца, живеещи тук, трябва да имат право да посещават училище, за да получат образование. Това се отнася и за деца, чиито родители нямат адресна регистрация в Берлин. Да не забравяме, че става дума за граждани на ЕС", казва Гюнтер Пининг, пълномощник на Берлинската управа по въпросите на интеграцията.

Образованието - неотменно
за интеграцията на ромитеСнимка: Petr Stojanovski

Ерхарт Кьортинг, който е с ранг на вътрешен министър в Берлинския сенат, е категоричен - тези хора пребивават нелегално в Берлин. Контрааргументът на Гюнтер Пининг: "Това е погрешно. Законът показва много ясно, че тези хора не живеят нелегално. Гражданите на ЕС, които не са се регистрирали в Берлин, въпреки това живеят легално тук", обяснява пълномощникът по въпросите на интеграцията в Берлин.

Ромските деца - заложници на полит-калкулации

Ромските деца, за които става дума, живеят в берлинския квартал Нойкьолн. Оттам твърдят, че нямат нито пари, нито учители, които да се занимават активно с децата без познания по немски език. "И това не е вярно. Берлинският сенат е отпуснал пари за такива мерки", опровергава Пининг и пита риторично: "Защо тогава в други берлински квартали са намерили решение на проблема?"

На практика децата стават заложници на административно-политически калкулации. Чрез децата се прави опит да се окаже натиск върху родителите им, които избират да не се регистрират в общината, разяснява Пининг. Защото по закон важи - три месеца след регистрацията си българските роми трябва да докажат, че имат работа или пък собствена фирма, за да получат право на по-дълъг престой в страната. Разбира се, при липса на адресна регистрация никой не може да докаже кога ромите са пристигнали в Берлин.

Все пак Гюнтер Пининг споменава един от проблемите, който кара берлинските училища да не приемат ромски деца с неясно право на престой в града: "Не е лесно за училищата, когато учениците идват и си отиват. Но това не засяга само ромите. Берлин е град с голяма мобилност на населението", казва Пининг.

Берлин няма да експулсира роми, казва Гюнтер ПинингСнимка: picture-alliance/dpa

Берлин няма да последва примера на Париж

През последните две години придошлите в германската столица роми от България и Румъния предизвикваха скандали в кварталите, в които живееха. Всичко това охотно бе разказвано в булевардната преса. Още тогава обаче берлинската община отпусна средства за социални работници, които се опитват да помагат, така че да не се стига до конфликти.

Част от тази концепция е и правото на ромските деца да посещават училище без значение за колко време. Ето защо в Берлин няма да се стигне до екстремни ситуации, както миналата година във Франция, още по-малко пък до екстрадиране на роми, е убеден Пининг:

"Правото на свободно придвижване е една от основите на европейската общност и идентичност. Според мен Франция си позволи да лиши определени хора от това основно право. Това не е в интерес на общата европейска идея", заключава Гюнтер Пининг, който отговаря за проблемите на интеграцията в Берлинския сенат.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ