Ирена Цукева сочи към стената, на която са окачени няколко картини. Те всъщност прикриват огромна дупка. Боята на радиаторите се лющи, касите на вратите се разпадат. "В момента правим ремонт, а до първия учебен ден остават броени дни", казва директорката на 106-то училище в София. Тя обаче е оптимистка, че ремонтът ще приключи навреме. Фасадата на сградата също се нуждае от боядисване, но не защото старият слой боя е износен: "Вижте тези пречупени кръстове, драсканици и обидни надписи. Вече не успяваме да ги почистим", казва Цукева.

България - първенец в една мрачна класация

Това е дело на младежи от квартала, казва директорката. В нейното училище 98% от учениците са ромчета. "През 2000 година беше приет нов закон, който позволява на родителите сами да избират в кое училище да пращат децата си. Тогава нашето училище стана атрактивно за ромските семейства от квартала, а всички останали пренасочиха децата си към по-централни училища", казва Цукева, която е свързана с това училище вече 40 години. В него тя е била ученичка, по-късно учителка, а от 15 години е и негова директорка. С времето то се превърнало в т.нар. "ромско училище".

Това не е единственото подобно училище в България. По данни на Агенцията на ЕС за основните права, през последните 5 години делът на ромските деца, които посещават сегрегирано училище, се е увеличил от 16% на 29%. Така България заема челното място от общо девет страни от Южна и Източна Европа, включени в изследването на европейската агенция. "Ние нямаме право да делим децата по етнически признак. Винаги обяснявам на моите ученици, че всички сме българи, защото сме родени в България", казва Ирена Цукева.

В България предразсъдъците срещу ромите са широко разпространено явление, а политиците не предприемат нищо срещу него. Даже обратното: често те наливат още повече масло в огъня. Така например през есента на 2014 година в изказване пред парламента председателят на партия "Национален фронт за спасение на България" (НФСБ) Валери Симеонов нарече ромите "нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни", чиито жени имали "инстинкти на улични кучки". В тази връзка през 2017 той беше осъден за реч на омразата. По ирония на съдбата Симеонов, който днес е вицепремиер, е също така председател на Националния съвет за интеграция на малцинствата.

Директорката Ирена Цукева се бори активно срещу политиката на изолация и сегрегация. Тя получава подкрепа от Росен Богомилов - единствения ромски учител в нейното училище. Днес той се е превърнал в пример за децата, но пътят му дотук не е бил никак лесен.

"След като завърших университета през 2013 година, започнах да си подавам документите в различни софийски училища. Канен бях и на интервюта за работа, но накрая винаги ми отказваха", спомня си учителят. Дори на няколко пъти аргументирали отказа си с това, че той е ром. Ирена Цукева била единствената, която го приела - при това с отворени обятия и с много надежди. Така вече от пет години Богомилов преподава в 106-то училище история и география, а от началото на септември 2018 е и заместник-директор на училището. 

"Интеграция ще има, когато всички заживеем заедно"

Росен Богомилов е успял да постигне мечтата си - въпреки трудностите и препятствията по пътя. Но и на неговите ученици няма да им е по-лесно, тъй като днес почти нищо не се е променило. "Интеграцията ще се случи тогава, когато всички заживеем заедно и когато всички деца ходят заедно на училище", казва учителят и добавя, че няма как да говорим за интеграция, когато ромите живеят в т.нар. ромски квартали, а децата им ходят в т.нар. ромски училища.

Росен Богомилов и Ирена Цукева искат да дадат на ромските деца добра основа за бъдещето. Те знаят много добре, че ключът към това е образованието. От 10 години насам в 106-то училище и родителите на децата, както и други пълнолетни роми могат да наваксат пропуснатото и да завършат училище. Миналата година от предложението са се възползвали 82 души. Всички те са положили изпити, които са издържали успешно. Най-възрастният от тях е бил на 60 години.

Новата идея на Цукева и Богомилов е да назначат медиатор, който да се грижи за социалните проблеми на ромските деца и да бъде нещо като мост между ромските семейства и училището. "Случва се през зимата деца да не идват на училище, само защото нямат подходящи зимни обувки", казва директорката на училището. Затова от години тя събира дарения - дрехи и обувки за деца в нужда.

***

Тук Ви припомняме нашия видеоразказ за Надка от ромската махала на Асеновград, която посетихме за първи път през 2013 година. Тогава тя учеше в т.нар. ромско училище в града. Мечтаеше да продължи да учи и да стане готвачка. През 2016 я посетихме отново. Ето какво ни разказа тя: