Разбира се, че по време на срещата си папата и иранският президент говориха за религиите. Със сигурност двамата насърчиха диалога между християнството и исляма и го обогатиха от католическа и шиитска гледна точка. Да, това е част от тяхната работа. Само че това е само едната половина. Другата половина засяга всички: дори и онези, които не изповядват тяхната религия.

Папа Франциск и Хасан Рохани са религиозни водачи и същевременно държавни глави. Последните от този вид. Те представляват последните теократични държави на планетата. Вероятно това ги свързва. Само че различията между двете държави са толкова големи, колкото и тези между бялата роба на папата от черната на иранския президент. Контрастът не би могъл да бъде по-голям.

Дискретността е запазена марка на Ватикана

Положението с човешките права в Иран е тежко. Точно преди посещението на Рохани във Ватикана правозащитни организации отново напомниха, че в Иран десетки младежи са осъдени на смърт и могат да бъдат екзекутирани всеки момент. Ние обаче никога няма да узнаем дали папа Франциск е повдигнал този въпрос пред иранския си гост, тъй като абсолютната дискретност е запазена марка на легендарната дипломация на Ватикана. Но поне знаем, че Римокатолическата църква винаги се изявява пред обществеността като безусловен защитник на човешките права и противник на смъртното наказание.

Иран е активен и агресивен играч в Близкия изток: ирански офицери съветват генералния щаб на сирийския диктатор Асад, а финансирани от Иран милиции воюват на страната на сирийската армия. Техеран има най-вече геополитически интереси: вълнува го достъпът до Средиземно море. Същевременно в региона на Персийския залив Техеран изостря прастария конфликт със сунитската регионална сила Саудитска Арабия, води задочна война в Йемен и в дипломатическо отношение играе ва банк.

Всъщност обиколката на Рохани из Европа стана възможна едва след ядреното споразумение с Техеран. Въпреки тази сделка обаче режимът в Техеран минава за мнозина в САЩ за част от "оста на злото", защото шиитската държава неприкрито се стреми към надмощие в региона. Това обаче не пречи на Ватикана. Даже напротив. Дипломатите на папата винаги упорито да настоявали за участието на Иран в преговорите за прекратяване на войната в Сирия. Трябваше да минат години обаче докато всички се съгласят, че освен Саудитска Арабия, на масата за преговори трябва да седне и Техеран.

"Батальоните на папата"

Навремето съветският диктатор Сталин бил запитал презрително: "А колко батальона има папата?". Това може и да звучи абсурдно, само че по-късно именно един папа - Йоан Павел II - и неговата дипломация допринесоха за падането на комунизма в Източна Европа.

Много често политическите средства на Ватикана се подценяват. Но това всъщност е предимство за църковната държава. Така кардиналите и емисарите на Ватикана могат да действат необременени от прекомерни очаквания. В последно време дори Ватиканът често объркваше света с успешните си намеси. Например когато привлече задружно руснаците и американците за унищожаването на сирийските химически оръжия. Или пък с помощта, която оказа за прекратяване на ледниковия период между САЩ и Куба.

След разговора между президента Рохани и папа Франциск, Ватиканът обяви, че сега и Иран трябва да спомогне решително за прекратяване на насилието в Близкия изток, да се опитва да предотврати разрастването на тероризма и на контрабандата с оръжия. Всъщност това е доста силно послание към човек, който уж не беше дошъл да говори за политика.