Добрата новина за медийната свобода в България е, че страната е подобрила позицията си с четири места - от 113-то през миналата година на 109-то през тази. Лошата е, че тази позиция си остава изключително незадоволителна - страната отново е на последно място в целия ЕС. Само за илюстрация: непосредствено преди България са Габон, Боливия и Черна гора, а след нея - Парагвай, Македония и Уганда.

"Класирането на България определено не е повод за похвали"

Кристиан Мир, изпълнителен директор на „Репортери без граници” в Берлин, който добре познава медийната ситуация в България, коментира по следния начин тазгодишната позиция на страната:

„Подобрената позиция на България всъщност се дължи не на някакви вътрешни политически причини, а на влошените показатели на други държави. Тоест, не можем да кажем, че положението в България се е подобрило. 109-то място определено не е повод за похвали…

Най-тежкият проблем при България е високата концентрация на медии в ръцете на малко собственици. Структурата на собствеността е непрозрачна, а към това се добавят още политически и икономически интереси. Медиите много често са инструмент за прокарване на тези интереси, а за една държава от ЕС такава тенденция е крайно неприятна. В същото време върху медиите се оказва въздействие и чрез рекламата, доколкото държавата разпределя своите рекламни бюджети по един много непрозрачен начин. Това са, от наша гледна точка, най-големите структурни проблеми на медиите в България. Но има и още нещо. Някои медии провеждат истински клеветнически кампании срещу журналисти, които критично отразяват именно проблемите със собствеността на въпросните медии”, посочва Кристиан Мир.

В тазгодишната класация на "Репортери без граници" впечатление прави и лошото класиране на Хърватия, която пада с цели 11 места до 74-та позиция. Причината - правителствена намеса в делата на обществените медии. По същата причина надолу слизат и Полша и Унгария. Най-драматично е положението в Турция, която тази година е класирана на рекордно лошото 150-то място.

Ранглистата на медийната свобода, която правозащитниците от „Репортери без граници” изготвят всяка година за 180 държави по цял свят, се опира върху отговорите на стотици журналисти, юристи и експерти на стандартизиран въпросник, разделен на шест категории. Към това се добавят информациите, подавани от кореспонденти по цял свят, както и няколко измерими показателя: арести или отвличания на журналисти, насилия срещу представители на медиите, заплахи и политически натиск. „Репортери без граници” обръщат сериозно внимание и на поведението на политиците, на посегателствата, извършвани от тайните служби, на законите за медиите и за опазване на сигурността, които често се използват като инструмент за цензура. Идеята е да се покажат онези явления, които затрудняват работата на журналистите или дори ги лишават от възможност да практикуват професията си.

Една тревожна тенденция

В тазгодишния си доклад правозащитниците установяват една нова и тревожна тенденция: дори водещи политици публично демонстрират незачитането си към медиите и журналистите. Това е много стряскащо, казва Михаел Редиске, говорител на „Репортери без граници”. И добавя, че в близо две трети от наблюдаваните държави през изминалата година положението с медийната свобода се е влошило. При това не само в диктатури, но и във все повече демократични държави. За САЩ, които тази година са на 43-то място по медийна свобода, се казва, че Доналд Тръмп „систематично оклеветява критичните медии” и по този начин загърбва традиционната роля на САЩ като „пазител на свободата на печата”.

Начело на тазгодишната класация са Норвегия, Швеция, Финландия и Дания, а Германия губи 4 места, като остава 16-та. Независимо от това, заедно с още няколко държави като Белгия, Австрия и Естония например, Германия попада в групата, където, според „Репортери без граници”, положението с медийната свобода е добро. На дъното на класирането има леко разместване: традиционно последната Еритрея тази година е отстъпила 180-тото място на Северна Корея.