Изненадата е направо историческа. За първи път след промените отпреди 25 години румънците проявиха непартийна солидарност. Самостоятелно мислещите граждани от младото поколение, които се информират от независими източници, и не се оставят да бъдат манипулирани от дирижираните румънски медии, явно са успели да убедят родители и роднини, че и като президент Понта би могъл единствено да посрами страната, по същия начин, по който го правеше като премиер.

Празните предизборни обещания, непочтените атаки, лъжите и клеветите не можаха да му помогнат. Със своя недемократичен опит да разедини румънците, Понта на практика постигна точно обратното на онова, което целеше. Вместо да препъне Йоханис, той просто му помогна да стане президент. Национално-популисткият девиз на Понта, че само православният румънец е "добър румънец", се превърна в негово проклятие. Това твърдение беше крайно пресилено, а и цялото поведение на социалдемократическия кандидат беше повече от неубедително. Ако Понта има поне някакъв остатък от почтеност, той би трябвало да подаде оставка, и то колкото може по-скоро.

Прагматичният конкурент

Клаус Йоханис показа по впечатляващ начин, че и един протестант от германски произход може да бъде добър румънец. Помогна му неговият прагматизъм. Политикът, който четири последователни мандата е бил кмет на Сибиу, доказа не само на своите съграждани, но и на цялата страна, че не се шегува, когато говори за "Румъния на добре свършената работа".

Клаус Йоханис не е по силните думи, но владее майсторството на символичните жестове. Когато на една пресконференция бе запитан дали знае текста на румънския химн, той безгрешно изпя първия куплет. "Добрият румънец" Понта обаче доста се запъна, когато му се наложи да покаже познанията си по същата тема. Министър-председателят, за когото се доказа, че е плагиатствал в докторската си дисертация, и чието двуличие неведнъж е било порицавано от Брюксел, не успя да се справи дори и с тази елементарна задача. Така Йоханис явно успя да спечели симпатиите на немалка част от колебаещите се избиратели, които очевидно се нуждаеха от някакъв допълнителен подтик, за да го изберат.

Изключително важна роля за успеха на Йоханис изиграха и румънците, живеещи зад граница: близо 400 000 избиратели - три пъти повече, отколкото на първия тур на изборите на 2 ноември - осигуриха на кандидата ясна преднина. И то при положение, че и на балотажа, точно както и преди две седмици, не всички желаещи да гласуват имаха възможност да го сторят. Хиляди румънци, живеещи извън пределите на родината си, така и не успяха да подадат гласовете си на първия тур. А вчера/ 16.11./ те направо щурмуваха някои секции, за да успеят да упражнят своето демократично право.

В името на демокрацията

Километричните опашки пред румънските посолства в европейските столици неизбежно са породили у някои наблюдатели горчивия въпрос - къде в днешния Европейски съюз все още може да се види подобен демократичен устрем? Оказа се, че все още го има. Преди демократичните промени от 1989 на румънските граждани им се налагаше да чакат с часове на опашка за парче масло или няколко банана. Сега те застанаха на опашка, за да дадат нов шанс на демокрацията в страната си - срещу волята на собственото си правителство. И успяха да се наложат!

Сега остава и Клаус Йоханис да докаже, че е заслужил доверието на своите избиратели, и че като президент на всички румънци е в състояние да осигури помирение и единство.