Както припомня изданието, при свалянето на румънския диктатор Николае Чаушеску през декември 1989 г. Румънската православна църква (РПЦ) не застана на страната демонстрантите, за разлика от Протестантската и Католическата църкви. Тогава патриарх Теоктист е принуден да се оттегли заради декларацията си за лоялност към режима на Чаушеску в последните му дни; няколко месеца по-късно обаче той си възвръща поста и започва да си сътрудничи с посткомунистическите управници.

Този епизод е симптоматичен, смята изданието и отбелязва, че РПЦ търси близостта с държавната власт и я легитимира срещу солидна финансова издръжка. Както и в други православни страни, и в Румъния църквата умело използва създалия се след края на комунизма вакуум на идентичността и отново заема централно място в политическия живот на страната. Тя обаче продължава традицията на авторитаризма с подчертано антизападни тенденции - сговорничи с трите диктатури в Румъния през 20 век: монархическата (1938 - 1940), военната (1940 - 1944) и комунистическата (1944 -1989). През войната много румънски духовници възторжено подкрепят движението на легионерите, т.е. румънския фашизъм, отбелязва още изданието.

От новата комунистическа власт след войната румънското православие се възползва, като с дейното съучастие на своя патриарх разбива и експроприира обединената църква в Трансилвания. Така по волята на Сталин е прекъснат един от най-важните мостове към западния свят. След 1989 г. православната църква осуетява връщането на отнетата собственост - неслучайно, защото самата тя е най-облагодетелствана от експроприацията. Значителна част от днешното ѝ богатство идва от конфискуваните имоти на други църкви. Много духовници сътрудничат навремето на Секуритате и превръщат църквата във властови инструмент на режима, коментира НЦЦ. Както и в някои съседни православни страни, РПЦ не е преодоляла комунистическото си минало и не иска да отвори досиетата. Тя не желае критични проучвания, посочва още изданието.

В Румъния църквата има голям авторитет. Данните сочат, че румънското общество е сред най-праведните в цяла Европа. РПЦ се възползва от това и разширява влиянието си. Изборните кампании не минават без църквата. През 2014 г. много румънски духовници се обявиха срещу сегашния президент Клаус Йоханис, мотивирайки това с етническата и религиозната му принадлежност към германското лутеранство. 

На натиска на РПЦ са се поддавали почти всички румънски правителства досега. Изданието пише, че близост с нея търсят повечето партии, но най-тесни контакти има олигархичната Социалдемократическа партия, която понастоящем руши правовата държава в страната. Тази партия се отблагодарява на църквата не само с щедро държавно финансиране, а и с опрощаването на данъци.

През последните години РПЦ все повече засилва авторитарния си курс, констатира изданието. Посочва се също размяната на помпозни посещения на патриарсите в Букурещ и Москва - и то на фона на старата ненавист на румънците към свръхсилната съседна страна. Руското правителство използва румънското православие като лост за влияние над най-важната черноморска държава от НАТО, посочва НЦЦ. Напълно в духа на Русия са и кампаниите на РПЦ в защита на семейните ценности и срещу хомосексуалността - кампании, които засилват антизападните настроения в страната.

Румънската православна църква не е допринесла с нищо за демократизацията на страната след 1989 г. Неспособността ѝ да се вгледа критично в себе си я превръща в пленник на собственото минало, а антизападните ѝ традиции и моралната ѝ компрометираност я правят лесна жертва на Москва, смята НЦЦ. "Напоследък в Румъния отново се чувства духът на Секуритате. И църквата също носи вина за това", заключава изданието.