На неговите концерти могат да се видят много звезди на класическата музика. При това – не на подиума, с инструменти в ръка, а сред публиката. Мицуко Учида казва например, че Раду Лупу е един от най-забележителните музиканти, които е срещала. Даниел Баренбойм е възхитен от усета за звук, който притежава румънският пианист. А сър Колин Дейвис казва: „Раду Лупу е интерпретатор, чиито пианисими, ритмическа интелигентност и стабилност на звука са невероятни.”

Вглъбен в музиката

Колин Дейвис сравнява Раду Лупу не с другиго, а с митичния Орфей. Лупу е вглъбен в музиката, той не се интересува от нищо друго и не гради никакви теории върху произведението, което изпълнява, единодушни са специалистите.

Същото усети и публиката в Кьолн, която посрещна и изпрати с много аплодисменти румънския виртуоз. В Кьолнската филхармония, пред повече от 2000 души Раду Лупу се представи с клавирни пиеси от Роберт Шуман и една соната за пиано от Франц Шуберт. Както често пишат за него, Лупу сякаш наистина беше изненадан от възторга на слушателите, неговата артистична и човешка свенливост сякаш отново беше много по-силна от суетата на артиста.

Лупу има с какво да се похвали

Още на 33-годишна възраст дебютира на Залцбургски фестивал заедно с Виенската филхармония, а оттогава насетне музицира с всички най-известни оркестри и диригенти по света. Специалистите често произнасят името му в благоговейна препратка към великия румънски пианист от близкото минало Дину Липати, с когото Раду Лупу дели общ учител.

И как да не се запита човек: а къде са на този фон днешните велики български пианисти?