Суматоха на Централна гара в София. Хората бързат. Те носят багажа си в огромни пътнически чанти и найлонови торби. Едни заминават за Варна, други за Пловдив. Трети се качват на влака за Букурещ. В тази посока потеглят и германските журналисти Даниел Кер и Вернер Ланге. Те пътуват до Русе. В купето до тях се настаняват трима български студенти.

"Русе е много красив град - има прекрасни стари сгради, които представляват архитектурна ценност, а реката е много важна за транспорта и икономиката. Тя свързва България с Румъния и други държави. Там е единственият за момента мост между двете страни. Предстои откриването на втори, но засега този е единственият. В Русе много неща са се случили за първи път - открита е първата гара, пуснат е в действие първият асансьор, отворено е първото кино. Това е и градът на Елиас Канети, носителят на Нобелова награда", разказват студентите спътници.

Отминалите славни времена

300 км делят София от Русе. С бързия влак това означава 5 часа. Под "експрес" българите явно разбират нещо по-различно от германците, пишат Кер и Ланге. Разходката им из Русе започва, както се досещате, от русенската гара. "Тя прилича на катедрала, а пред нея се веят три знамена - градското с герба, българският трикольор и флагът на Европейския съюз", разказват те.

По-нататък в статията двамата отправят поглед към миналото на града: "През вековете градът е носил различни имена - като "Сексагинта Приста" в римско време или "Градът на 60-те кораба". И тогава Дунав е бил гранична река. Но от старинното римско пристанище не е останала и следа - в края на 19 и началото на 20 век всичко е било разрушено. Било е построено ново пристанище.

По време на османското владичество градът се нарича Русчук, преживява период на разцвет и се превръща във важен търговски и културен център. Става най-големият град в България и остава такъв чак до края на 19 век. По-късно, при социализма, и от двете страни на реката - в Русе и в Гюргево - се набляга на химическата индустрия. А обратната страна на медала естествено са проблемите с чистотата на околната среда."

Въздухът е чист, но работа няма 

Даниел Кер и Вернер Ланге продължават: "Именно покрай тези проблеми в Русе се слага началото на протестното движение в България, което през ноември 1989 предизвиква падането на комунистическия режим. Днес въздухът там е като в курорт. 20 години след промените туризмът е основният отрасъл в града. Русе е основна спирка за корабите, превозващи пътници от Унгария, Австрия и Германия. Общият брой на туристите е 20 000 годишно. Докерът Атанас Локмаджиев обаче разказва, че броят на тези, които остават повече от ден, е твърде нисък. Според него за бъдещето на Русе би било най-добре да се възстанови летището. Тогава градът ще има и мост, и река, и гара, и летище. А това би било чудесно, смята Локмаджиев.

Засега обаче градът си остава без летище. А най-потърпевши са младите хора. Извън корабоплаването те нямат никакъв поминък, поради това търсят щастието си в чужбина. А това не винаги е лесно. 20-годишната Теодора например е работила няколко месеца на рецепцията на един хотел във Франкфурт на Майн, където свикнала трудно - не знаела немски, само английски и френски. Сега тя е решила да замине за Англия. Приятелят й Иво също има затруднения с намирането на работа - през лятото бил келнер в един бар в Русе, но това било само временно. Затова той смята да я последва.

АГ, ДПА, ДР, ДК, ВЛ, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева