Когато преди повече от година в американските финансови кръгове ясно се обозначиха първите предвестници на настъпващата криза, в Русия започна да се шири известно злорадство: САЩ са надценили силите и възможностите си и подобно на Съветския съюз преди 20 години сега ще преживеят началото на глобалното си падение, прокобяваха в Москва. Руското правителство на Медведев и Путин не спира да хвали нова Русия като сигурен пристан и дори предложи страната за алтернативен световен финансов център.

Путиновата концепция се пропука

Всичко това беше, докато международните цени за петрола миналото лято се колебаеха около стойността 150 долара за барел, а руските златни и валутни резерви бяха рекордно високи. Опиянена от тази мнима мощ Русия демонстрира и военна сила срещу Грузия през август 2008 година. Междувременно обаче настъпи отрезвяване.

Цените на петрола отминаха апогея си, а заедно с тях пресъхна и изворът на руския икономически подем през последните години. Нещо повече: поощряваната от години насам от Путин концепция - Русия като енергийна велика сила да се модернизира икономически и така да си възвърне водещата роля в световен мащаб - се пропука.

Наистина големите златни и валутни резерви досега допринасяха острите симптоми на икономическата криза да достигат страната в смекчен вид. Обаче едностранчивата зависимост на руската икономика от износа на суровини и особено на енергоносители пролича безпощадно ясно. Със съответните последствия за междувременно девалвираната рубла.

Пропуснато бе развитието на нови индустрии и технологии, преборването с корупцията и изграждането на пазарно-стопански структури в Русия. Характерно е, че в Москва не се предприемат и опити за борба срещу кризата чрез стратегически реформи. В Кремъл се храни единствено надеждата, че САЩ скоро ще намерят изхода от кризата и благодарение на отново поела нагоре световна икономика скоро ще нарастнат отново и международните цени в енергетиката.

Макар и световната икономическа криза принудително да трябваше да доведе до повече международно сътрудничество, Русия остава и сега вярна на концепцията си, съгласно която страната си остава собствен полюс в често исканата през последните години многополюсна политическа структура на света.

Руската външна политика - плод на илюзии

Ала въз основа на едностранчивата икономическа структура и на демографското развитие остава твърде съмнително дали Русия ще може да запази тази си позиция успоредно със САЩ, ЕС и държавите-тигри като Индия и Китай. В международен мащаб Русия няма значими партньори. Придобитото едва през последните години членство на Русия в групата Г-8 изглежда че изгуби значението си след срещата на върха на Г-20 в Лондон.

Властимащите в Кремъл би трябвало вече да са забелязали с каква липса на интерес бяха пренебрегнати руските предложения за справяне с кризата от останалите участници в срещата. Ето защо ръководителите на руската външна политика се радват, когато на преговорите по разоръжаването със САЩ Москва може още веднъж да изживее трепетите на някогашната си роля.

Но и тук посоката на развитието е ясна: Русия вече не разполага с ресурсите, необходими, за да поддържа досегашното състояние на арсеналите си или пък да ги подменя с нови видове ракети. След много символични действия ще се стигне до нова спогодба със САЩ. Значението на Русия в световен мащаб няма да нарасне по този начин.