Всичко е много по-голямо в Русия: горите и полетата, но също и пожарите, които унищожават всичко по пътя си, съсипват реколтата и превръщат дърветата в димящи скелети. Над Кремъл е надвиснал задушаващ дим, който се опитва да проникне дори в позлатените салони - не само физически, но и политически.

Правителството не може да бъде винено за сушата, мъчеща Русия от месеци насам, но може и трябва да бъде винено за безпомощността в борбата срещу огъня и за дезорганизацията на управлението. Армията не може да брани дори самата себе си.

От Москва се долавя единствено гняв

От една фабрика за ядрено оръжие трябваше набързо да бъде спасен материалът за ядреното производство. Подпали се една военно-въздушна база - заедно с 200 самолета и хеликоптера.

Заедно с боровете и брезите горят и полетата точно преди реколтата, откривайки перспективата към една гладна зима. А там, където има торф, гори дори и почвата. С горите загива част от великата руска душа, чиито корени са в гората и която намира земен покой в дачата; която обича картофи и боровинки, както и скарата на открит огън в изсъхналите гори.

Тази катастрофа е колкото продукт на природата, толкова и резултат от човешките действия. Царе и комисари отвикнаха руснаците от разгръщането на собствена инициатива, от това да поемат отговорност, да стопанисват горите и например да сформират доброволни пожарни команди. Преди четири години горското стопанство бе централизирано, както преди това борбата срещу природните бедствия - резултатите сега са пред погледа на всички.

Путиновата "вертикала на властта" демонстрира безсилие

Това, на което ставаме свидетели, е трагедия за Русия и не само за нея. Природните щети са огромни, хора бяха погълнати живи от огнената напаст. Да очакваме, че нещастието ще предизвика обрат, е да се надяваме противно на всички изгледи за надежда.